Войната в Украйна се оказа „голям личностен конфликт“, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на пресконференция.
Малко по-късно, в отговор на въпрос от журналист защо руският президент Владимир Путин не иска да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски, Тръмп отговори: Защото той [Зеленски] не му [на Путин] харесва. Тръмп също така заяви, че засега не е обсъждал конкретни гаранции за сигурността на Украйна, но САЩ са готови да подкрепят Киев.
Освен това Тръмп каза, че САЩ „вече не харчат пари за Украйна“, а всички разговори относно покупката на оръжие за Киев се водят чрез НАТО.
Reporter: Why is Putin so reluctant to meet with Zelensky?
— Clash Report (@clashreport) 25 август 2025 г.
Trump: Because he doesn't like him. pic.twitter.com/Hdz8nwwR6q
Американският президент вече няколко месеца заплашва Кремъл с нови санкции, ако руският президент Владимир Путин не спре агресията срещу Украйна. Но ултиматумите изтичат, крайните срокове се отлагат, а нищо не се променя: САЩ не са въвели нито една нова санкция срещу Русия през последните шест месеца от управлението на Тръмп. Може ли да се вярва на заплахите му?, обобщава Би Би Си.
Преди дни Тръмп отново даде на Путин "още няколко седмици" и заплаши, че ако не бъде постигнат напредък към мир, той ще вземе „много важно решение“. „Ще реша какво ще правим“, каза Тръмп. „Това ще е много важно решение – дали да наложим мащабни санкции или мита, а може и двете. Или просто няма да направим нищо и ще кажем: оправяйте се сами.“
Засега изглежда по-вероятно да се случи второто, смятат експертите. Тръмп се държи все по-меко спрямо Русия: прие Путин топло на американска земя, след което спря да настоява за прекратяване на огъня, а Белият дом започна да обяснява, че санкциите са контрапродуктивни и пречат, вместо да помагат, на мирния процес.
Единствената санкция, свързана с войната в Украйна, която Тръмп въведе след всичките си заплахи, беше насочена срещу Индия – заради покупката ѝ на руски петрол. Но и тук експертите виждат по-скоро опит за натиск в търговските преговори с Индия, отколкото инструмент за натиск върху Путин.
Допълнителните мита срещу Индия влизат в сила тази седмица – на 27 август, и теоретично могат да я откажат от покупките на руски петрол – основният експортен продукт на Москва.
На практика обаче, експертите смятат, че е малко вероятно Русия да загуби Индия като клиент. Те вярват, че Тръмп скоро ще отмени и тези мита – единствената сериозна пряка или косвена санкция срещу Кремъл, въведена по време на втория му мандат.
„Тръмп периодично изразява недоволство от Русия, но досега не е предприел никакви реални мерки, за да я накара да прекрати войната. Целият натиск беше насочен към Украйна. Заплахите за санкции срещу Русия така и не се реализираха“, казва Рут Дейърмънд, експерт по Русия от Кралския колеж в Лондон.
Конгресът дори подготви законопроект, който позволява на Тръмп да наложи „съкрушителни санкции“, припомня тя. Но законопроектът така и не беше приет под претекст, че Белият дом и без това ще приложи цялата сила на американската икономика. „Вместо това, когато най-накрая се обяви дата за нови санкции, Тръмп съобщи, че е поканил Путин на среща в Аляска.“
След тази среща Белият дом обясни, че темата за санкциите вече не е на дневен ред. „Ако мирът е невъзможен и войната продължи с хиляди жертви, президентът има възможност да въведе нови санкции“, каза държавният секретар Марко Рубио. „Но ако ги въведем сега, това ще сложи край на преговорите и ще доведе до още поне година-година и половина война. Това не искаме.“, допълни Рубио.
„За Тръмп основната цел не е спирането на войната, а възобновяването на отношенията с Кремъл.“, пише Рут Дейърмънд. Ако Тръмп все пак реши да накаже Путин, какви санкции има в ръкава си?
Най-големият неизползван коз е конфискацията на около 300 милиарда долара руски валутни резерви – но те са в Европа, тъй като още преди войната Русия изтегли средствата си от „враждебната“ Америка.
Остава единствено възможността за т.нар. вторични санкции срещу купувачите на руски енергийни ресурси.
САЩ отдавна наложиха пълно ембарго, а Европа – частично, но Русия пренасочи продажбите си към Китай и Индия. В Европа продава ограничени количества основно в Унгария и Словакия.
Тръмп направи първа стъпка към вторични санкции, като обяви 25% мита върху индийски стоки, ако Индия не спре покупките на руски петрол. „Веднага след обявяването Путин поиска среща със специалния пратеник на Тръмп. Съвпадение? Почти сигурна съм, че не“, казва Татяна Митрова от Колумбийския университет.
Индия получава една трета от петрола си от Русия и печели добре от износа на горива, основно към Европа – нещо, което самите САЩ поощряваха с въвеждането на таван на цените на руския петрол.„Това е болезнена заплаха. Ако Индия се откаже от руския петрол, това ще е силен удар за Москва“, казва Митрова.
Съмнения има дори дали митата на Тръмп ще влязат в сила. „Вероятно тарифите никога няма да се приложат, а ако го направят – ще бъдат отменени след седмица-две“, смята Ричард Нефю, експерт по американски санкции.
Петролната тема е само претекст, съгласен е и Бил Райнш от CSIS: истинският мотив е несговорчивостта на Индия в търговските преговори.
САЩ имат три основни критики към Индия:
-
Високи мита върху американски стоки;
-
Нежелание да отвори пазара си за американска земеделска продукция;
-
Купуване на руски петрол – едва на трето място. „Ако Индия спре покупките внезапно, цените ще скочат с около 30 долара на барел – нещо, което противоречи на целта на Тръмп да свали цената на бензина в САЩ“, добавя Митрова.
Ключовият партньор на Кремъл все пак остава Китай, а с него Тръмп се конфронтира още по-неохотно.
Ако не санкции срещу купувачите на петрол – какво друго му остава? След срещата в Аляска Тръмп спря да иска прекратяване на огъня, а екипът му започна да говори, че санкциите не работят. „Остава въпросът – ефективни ли са все още санкциите като средство за натиск върху Русия, за да спре войната?", пита Ричард Нефю. „Тръмп си мислеше, че ще е лесно: ще се срещне с Путин и войната ще приключи. Но стана ясно, че Путин иска не мир, а победа – и това трябваше да е ясно още от самото начало“, казва Бил Райнш.