Най-уважаваният шиитски духовник в света - великият аятолах Али ал-Систани (95 г.), издаде религиозен указ (фетва), в който се казва, че народната подкрепа и солидарността с Иран в настоящия момент представляват „колективен религиозен дълг“.
Али ал-Систани се намира в свещения град Наджаф, Ирак. Той е духовен лидер на до 50 млн. мюсюлмани, които се намират не само в Ирак, но и в Ливан, Пакистан, Индия, страните от Арабския полуостров, Източна Африка и сред шиитската диаспора в Европа и САЩ. В шиитския ислям Систани има титлата Марджа ал-Таклид - най-високият ранг, който позволява на духовника да тълкува религиозните закони. Неговите думи нямат просто съвещателен характер, а се приемат като задължителни за неговите последователи. Докато аятолахът на Иран има огромна политическа власт, то Систани притежава огромна духовна власт.
Фетвата призовава мюсюлманите да излязат по улиците и обществените площади в демонстрации в подкрепа на Иран и ислямската система. В него се посочва, че поддържането на стабилността на ислямската система и предотвратяването на това, което се описва като „конспирации за разделение“, изисква „широко обществено присъствие и народна солидарност на площадите“, като това се счита за колективно религиозно задължение.
Революционната гвардия на Иран заяви, че това е фетва за джихад, но това не е точно така. За разлика от прочутата фетва на Систани от 2014 г. срещу ИДИЛ, която беше изричен призив за носене на оръжие, настоящата фетва е формулирана като „колективен дълг“ за гражданска солидарност. Систани призовава за „широко публично присъствие“, демонстрации и подкрепа за стабилността на ислямската система.
Али ал-Систани представлява "тихата" школа в шиизма - той смята, че духовниците не трябва да управляват директно държавата. Това е точно обратното на иранското разбиране за Уалят ал-факих (управление на ислямския юрист), т.е. за религиозния контрол над държава, каквото е управлението на Иран.
На 4 март 2026 г. офисът на Систани в Наджаф излезе с официално изявление, в което той категорично осъди военните удари срещу иранска територия, като ги нарече нарушение на международното право и опасен прецедент. Систани призова мюсюлманите и „свободните хора по света“ да изразят солидарност с „потиснатия ирански народ“. Въпреки острото осъждане, Систани запазва характерния за него умерен и реалистичен подход. След потвърждаването на смъртта на Али Хаменей на 1 март 2026 г., Систани изпрати официални съболезнования, в които призна „уникалната роля“ на Хаменей в лидерството на Иран и призова иранския народ към единство и солидарност, за да не се позволи на „агресорите“ да постигнат целите си чрез дестабилизация на държавата.
Докато други високопоставени ирански аятоласи (като Насер Макарем Ширази и Нури Хамедани) вече издадоха фатви за джихад, обявявайки го за „религиозен дълг“, Систани умишлено избягва тази стъпка, за да не предизвика пълномащабна регионална война, която би опустошила и Ирак.
