Медия без
политическа реклама

Експерт по шпионаж: България е жертва на липсващата лустрация

07 Авг. 2020
Илияна Кирилова

Кристофер Неринг, ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин и специалист по източноевропейска и нова история, коментира политическата ситуация и протестите в България пред "Дойче веле". Според него липсата на лустрация и унищожаването на архивните доказателства за престъпленията по време на комунизма са ни докарали до сегашната "мафиотска държава". 

"На вече едномесечните протести в България все по-често се чуват и призивие за лустрация: за отстраняване от обществения живот и от политиката на всички бивши агенти на ДС и представители на някогашните комунистически елити. Особено настойчиво тези призиви издигат активистите на БОЕЦ. Бившият председател на Комисията за досиетата Методи Андреев в едно интервю също твърди, че в днешна България избуяващата корупция и мафиотската държава се дължат тъкмо на отказа от лустрация.

Малко са историческите примери за лустрация. Един от тях: въведената през 1990 фактическа забрана за служители и сътрудници на Щази (бившата Държавна сигурност на бившата ГДР) да заемат обществени длъжности в обединена Германия. Нито една друга държава от бившия социалистически лагер не блокира достъпа на бивши тайни агенти до високи позиции.

Лустрацията има пъпна връзка с нещо, което повечето граждани смятат за банално: архивите. За мнозина архивите не са нищо повече от купчини прашна стара хартия. Но тази стара хартия има експлозивна сила. Защото в архивите се крият информации за изтезания, убийства, проследяване и подслушване, психотерор, ограбване, разхищения, контрабанда, пране на пари. Неслучайно през 1989-1990 всички тогавашни комунистически партии и тайните служби в съветския лагер бързо започнаха да унищожават архивите. В Берлин демонстрантите щурмуваха централата на ЩАЗИ още на 15 януари 1990 - именно за да запазят архивите. През същата година в България демонстрантите атакуваха Партийния дом на БКП, а в това време (до лятото на 1990) ДС успя да унищожи почти 40% от архивите си. Ако не броим Германия, на бившите социалистически страни им трябваше доста време, докато осигурят достъп до досиетата на някогашните тайни служби. Този процес продължи чак до двата етапа на Източното разширяване на ЕС през 2002 и 2007 година. Специално в България всички дотогавашни опити се бяха проваляли".

Неринг коментира и факта, че тъкмо кадрите и мрежите на старата комунистическа ДС са ключът към възникването на сегашната „мафиотска държава“. Той споменава "куфарчетата с пари", раздавани от тогавашния премиер Андрей Луканов. 

"Почти всички нововъзникнали медии в България бяха основани от стари кадри, а редакциите им бяха просмукани от агенти и доносници на старата ДС", е неговият неласкав коментар и за възникналата след промените свободна преса. "Когато Комунистическата партия отпадна като инстанция, която раздава постовете, изведнъж се оказа, че редица професори, директори и хора на изкуството навремето тайно са работили за ДС. Проверките, които извършва сегашната Комисия по досиетата, показват, че цялата българска политика, икономиката и обществото са направо „подгизнали“ от официални и неофициални сътрудници на ДС."

Той припомня неуспешните опити за отваряне на досиетата чак до 2007 г. и приемането на България в ЕС, когато "с едно трескаво усилие беше създадена Комисията по досиетата, която за пръв път успя да премести в собствения си архив повечето оцелели досиета на ДС и да ги отвори. Но това си остана единственото последствие за сътрудниците на ДС: лустрация или наказателно преследване нямаше. Все пак през 2010 се случи едно многозначително събитие: многобройни високопоставени български дипломати бяха осветени като бивши сътрудници на ДС. Тогава за пръв и последен път последваха уволнения. Но тази „скрита лустрация“ беше отменена от Върховния административен съд поради липса на правно основание".

30 години след краха на комунизма една лустрация би имала единствено символично значение, заключава Неринг. Тя обаче може да се превърне в морална база за възникването на нови елити, от каквито съществува потребност сред всички прослойки на българското общество. 

 

Още по темата