Медия без
политическа реклама

България ще получи €29 млрд. от ЕС до 2027 г.

Парите ще бъдат спирани при заплахи за върховенството на закона

21 Юли 2020Обновена

България получава над 1 млрд. евро повече в новия европейски бюджет. Общата сума, определена за страната ни, е 29 млрд евро. Това договорих с колегите по време на Европейския съвет в Брюксел. За първи път за България са предвидени и допълнителни 200 млн евро за най-слабо развитите региони - за засилването на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места. В условията на тежка световна криза, породена от коронавируса и при изключително трудни преговори защитихме и запазването на европейското финансиране за кохезионната и селскостопанската политика за страната ни, като за кохезионна политика са заложени 9 млрд евро, което е с 800 млн повече от настоящата многогодишна финансова рамка.

Posted by Boyko Borissov on Monday, July 20, 2020

На петия ден от преговорите Европейският съвет постигна споразумение за бюджета на ЕС до 2027 година. За първи път в историята европейският бюджет е свързан с опазването на природата и законността, за първи път осигуряваме обща подкрепа за европейската икономика, заяви след края на заседанието председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

“Сумата ще бъде 1,8 трилиона евро и ще съдържа фонд от 750 милиарда евро за икономическо възстановяване,” поясни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Предвижда се запазването на отстъпките от бюджетните вноски за Австрия, Дания, Холандия, Германия и Швеция. 
Мишел уточни, че отпускането на бюджетни средства ще бъде спирано при заплахи за върховенството на закона, като решенията ще бъдат взимани с квалифицирано мнозинство. Фон дер Лайен посочи, че отпускането на средства от фонда за възстановяване ще бъде обвързано с изпълнението на препоръките на ЕК за развитието на националните икономики чрез т. нар. европейски семестър. 

За България са предвидени 29 млрд. евро. 200 млн. евро от тях за изостаналите и бедни региони. 

"България взе над 1 млрд. повече. Всички казаха, че това е заслужено. Всички казаха, че нашето председателство е било за пример. Шарл Мишел лично ми се обади по телефона и ми благодари за огромната помощ, която съм му оказал в преговорите. Накрая всички се поздравихме и в 7 без 20 българско време честитихме на премиера на Швеция рождения ден. Сестра ми имаше рожден ден в петък, не можах да отида, тя одъртя вече, няма да се сърди, да е жива и здрава, да я поздравя от тук", каза Борисов. 

"Лидерите на ЕС постигнаха компромис. Снощи в полунощ се разбрахме - на 390 млрд. евро паднаха грантовете, на 360 млрд. - заемите. Всичко беше пренаписано", каза още министър-председателят.

"Шарл Мишел е изключителен приятел на България. Меркел много помогна. Огромна подкрепа и от Себастиан Курц. Курц направи изказване пред Съвета, все едно е премиер на България, че толкова държи да получим тези 200 млн. Специално благодаря на премиера на Холандия", коментира премиерът.

В седемгодишния бюджет на съюза България ще разчита на 9 млрд евро за кохезионна политика (политика за сближаване), което е с 800 млн повече от настоящата Многогодишна финансова рамка (МФР), която изтича тази година.

Общият размер на средствата предвидени за България по новата Многогодишна финансова рамка (бюджета) и по Пакета „Следващо поколение ЕС“ (фондът за преодоляване на последиците от пандемията) е близо 29 млрд евро.

„Ние сме една от малкото страни, които ще получат повече пари по новата рамка. И това, при положение че общият размер на новата многогодишна финансова рамка е с 62 млрд. евро по-малко от настоящата“, изтъкна премиерът Борисов. Друг много важен момент за България е финансирането по Фонда за справедлив преход (към зелена икономика - б.р.) – половин милиард евро са предвидени за България по него. За защита на външната граница на ЕС България ще получи общо над 200 млн евро за миграция и сигурност по МФР. В новия европейски бюджет се потвърждава и ангажиментът на ЕС към страните от Западните Балкани, за което България винаги е настоявала.

По Пакета „Следващо поколение ЕС“ България ще може да разчита на над 7,7 млрд. евро безвъзмездна помощ. Основната част от тези средства в размер на над 6 млрд. евро са в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който ще се финансират публични инвестиции и реформи с цел възстановяване от кризата и за постигането на устойчива, климатично неутрална, дигитализирана и нисковъглеродна икономика. В допълнение към средствата за Кохезионна политика от МФР, България ще получи и над 650 млн евро по Инструмента REACT-EU, който влиза в Пакета „Следващо поколение ЕС“. Те са предвидени за преодоляване на социално-икономическите последици от кризата. В допълнение към средствата предвидени за нашата страна по Фонда за справедлив преход по МФР, в Пакета „Следващо поколение ЕС“ така са включени и над 600 млн евро за България.

По отношение на целия ЕС, общият размер на Многогодишната финансовата рамка за следващите 7 години ще бъде 1 трилион и 74 млрд евро, а общият размер на Пакета „Следващо поколение ЕС“ ще бъде 750 млрд евро. Така в следващите 7 години ЕС ще има възможност да мобилизира общо 1 трилион 824 млрд. евро.

Комисията трябва да изплати дълга, който заема за помощта за възстоняване от коронавируса, до 2058 година. Берлин би предпочел по-бързо погасяване, но не можа да надделее. Става въпрос само за 390 милиарда евро, които се използват за безвъзмездни средства, защото останалите пари от фонда се дават на властите като заем, така че те ги връщат. Комисията предложи уреждането на дълга да не започва до 2028 г.

Сега споразумението предвижда обслужването на дълга да започне по-рано, ако Комисията успее да открие нови източници на доходи. Свързан с пластмасите данък трябва да бъде въведен още през 2021 г. Правителствата на страните от ЕС трябва да превеждат в Брюксел 800 евро за всеки тон нерециклирани пластмасови отпадъци от опаковки. Цифров данък и налог върху вноса на стоки, които са по-малко климатично неутрални в страната на произход, отколкото в Европа, трябва да бъдат добавени най-късно до 2023 г. Комисията ще разработи концепции за двете идеи до лятото на 2021 г.

Бюджетът на ЕС за периода до 2027 г.

Размерът на редовния бюджет на ЕС за 2021—2027 г., наскоро предложен от председателя на Съвета Шарл Мишел, не се е променил. По този начин многогодишната финансова рамка (МФР) възлиза на 1074 милиарда евро. Това е малко повече от бюджета за 2014-2020 г. Около една трета от средствата се изразходват за селскостопански субсидии и помощи за региони в неравностойно положение, останалата част за области на политиката като миграция, отбрана и изследвания. Това означава, че няма реална модернизация на бюджета, както много правителства поискаха предварително.

Отстъпките за пестеливите остават и ще се увеличават

Отстъпките винаги са спорна тема в МФР. След Брекзит пет държави ще получат отстъпка от приноса си в бюджета на ЕС: наред с Германия, това е основната група на „пестеливата четворка“, чиито членове са нетни участници. Тъй като Австрия, Холандия, Дания и Швеция приеха 390 милиарда евро безвъзмездни средства по пакета за помощ заради коронакризата, останалите бяха готови да предоставят рязко увеличение на отстъпките.

Следователно облекченията за Австрия ще са повече от три пъти по-големи в сравнение с 2020 г. - до 565 милиона евро годишно – тези на Дания нарастват повече от два пъти, а Швеция и Холандия също са доволни от облекченията. Облекчението за Германия остава приблизително на днешното ниво и възлиза на 3,7 милиарда евро. Тъй като Обединеното кралство вече не плаща в бюджета на ЕС от 2021 г. нататък, се увеличава сумата, която нетните вносители трябва да плащат, дори ако са включени отстъпките.

Друга отстъпка за Марк Рюте е, че правителствата имат право да задържат 25% от митническите приходи, които събират за ЕС, вместо предишните 20%. Холандия ще има голяма полза от огромното пристанище в Ротердам. Това намалява доходите на Европейската комисия и нейния ръководител Урсула фон дер Лайен.

Лоша защита на върховенството на закона

Въпросът дали и как разпределението на средствата на ЕС трябва да бъде свързано с върховенството на закона беше спорен. Унгарецът Виктор Орбан категорично отхвърли това и заплаши, че ще наложи вето. Компромис, който Германия и Франция договаряха с Унгария и Полша, беше одобрен в понеделник вечерта.

Съответно, нов „механизъм за защита“ следва да бъде разработен само от Комисията на ЕС, а държавите-членки трябва да вземат решение за евентуална санкция за нарушения с мнозинство от две трети. Това се смята за сериозно препятствие, поради което по първоначалните оценки на експертите санкциите са малко вероятни. Очевидно следва да е достатъчен следният ангажимент за защита на независимостта на съдилищата: "Европейският съвет подчертава значението на спазването на принципа на правовата държава."

По-нататъшни стъпки

Сега, когато правителствата са се съгласили, програмите за разход трябва да бъдат бъдат узаконени - и Европейският парламент трябва да се съгласи. Федералното правителство ще играе важна роля като ротационен председател. Германските министри ще ръководят срещите на своите колеги от ЕС, а Германия ще преговаря с Европейския парламент. Те вероятно ще бъдат трудни, защото много депутати желаят ефективен механизъм за върховенство на закона.

Парламентите в 27-те държави от ЕС също трябва да се съгласят, че Комисията може да направи заеми в голям мащаб. Това трябва да приключи до декември, за да могат парите да потекат без забавяне през новата година.

Кои се радват?

Испания ще получи около 140 милиарда евро от фонда на ЕС за икономическо възстановяване в размер на 750 милиарда евро, се казва в съобщение за пресата след срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз в Брюксел.

„Испанското правителство успя да получи около 140 милиарда евро за следващите шест години: повече от 11% от БВП на страната ни“, се казва в комюникето. „72,7 милиарда евро ще бъдат отпуснати под формата на безвъзмездни средства".

"Това е страхотно споразумение за Европа и за Испания“, каза министър-председателят на Кралството Педро Санчес. „Не се съмнявайте, днес беше написана една от най-ярките страници в историята на Европейския съюз."

Италия пък ще получи почти 209 милиарда евро от фонда на ЕС за икономическо възстановяване.

Италианският премиер Джузепе Конте нарече споразумението за фонда на ЕС за икономическо възстановяване „исторически момент за Европа“.

"Това е исторически момент за Европа и Италия. Ние сме доволни, защото беше одобрен амбициозен и кризисен план за възстановяване", каза Конте след срещата на върха на ЕС.

"Италия ще получи 28% от фонда за възстановяване на икономиката, 81 милиарда евро под формата на субсидии, както и под формата на заем, чийто размер достигна 127 милиарда евро."

Както той уточни, като цяло в рамките на одобрения пакет Италия ще получи почти 209 милиарда евро.

Хърватия ще получи 22 милиарда евро от възстановителния пакет на Европейския съюз, съобщи тази сутрин хърватският премиер Андрей Пленкович. "Ние печелим 22 милиарда евро, което е гаранция за бързо икономическо възстановяване и по-нататъшно балансирано развитие на страната", написа Пленкович в Туитър след като лидерите на ЕС постигнаха споразумение за многогодишен съвместен бюджет и фонда за възстановяване.

 


 

Още по темата