Служебното правителство на България ще продължи политиката на предния кабинет спрямо Северна Македония и няма да позволи стартиране на преговорния процес на югозападната ни съседка с Европейския съюз. Това стана ясно след срещите, които проведоха служебният премиер Стефан Янев и неговият външен министър Светлан Стоев с португалския първи дипломат Аугущо Сантуш Силва, чиято страна в момента ръководи ротационното председателство на ЕС, и с комисаря по съседство и разширяване на ЕС Оливер Вархеи. Че няма да има промяна в националната ни позиция, даде да се разбере и президентът Румен Радев, който също разговаря със Силва е Вархеи.

Радев: Не искаме декларации

Според държавния глава разширяването на съюза трябва да е основано на "постигането на устойчиви резултати в изграждането на добросъседски отношения на Балканите". Той е заявил, че европейската перспектива на Западните Балкани остава "безспорен приоритет" за България. В същото време е изтъкнал: "Ние искаме да видим не декларации, а ясни гаранции за нашата национална сигурност и за нашите национални интереси."

Янев: Няма положителна тенденция

В разговора си с чуждестранните гости Стефан Янев е заявил, че до момента не може да се очертае положителна тенденция по отношение на преодоляването на ключовите противоречия със Скопие. Служебният премиер е подчертал и необходимостта спорните въпроси да бъдат решени, тъй като темата е изключително чувствителна и националнозначима, цитират го от пресцентъра на Министерския съвет.

Стоев: Нужни са правни гаранции

По-рано същия ден с гостите разговаря и Светлан Стоев. "България продължава да е последователна в силната си подкрепа за европейската интеграция на страните от Западните Балкани, при следване на критерия за индивидуалните постижения на всяка една страна кандидат и спазване на фундаменталните ценности на Общността, включително на принципа на добросъседство ... За нас от ключово значение остава поддържането на добросъседски отношения и получаването на необходимите правни гаранции в рамките на процеса на разширяване за изпълнение на договора за добросъседство от 2017 г.", изтъкна външният ни министър на брифинг след срещата.

Той подчерта, че служебното правителство цели чрез конкретни позитивни стъпки да се създадат условия за възстановяване на диалога между София и Скопие, включително на най-високо равнище. Като пример министърът посочи поканата на българския президент Румен Радев към македонския му колега Стево Пендаровски за съвместно пътуване до Рим по повод 24 май, в рамките на което заедно ще отдадат почит пред делото на светите братя Кирил и Методий. Стоев, също така, изрази готовност да се срещне с македонския външен министър Буяр Османи, за да обсъдят инициативи, които могат да бъдат реализирани от служебния кабинет.

Гласът на чуждите дипломати

Аугущо Сантуш Силва очерта два процеса по отношение на разширяването: започването на междуправителствени конференции със Сърбия и Черна гора и одобряване на преговорната рамка със Северна Македония и Албания.

„И за двата процеса беше много важно да чуем българските предложения, инициативи и притеснения. Ние го правим чрез подходящите дипломатически и политически канали и вече доста неща са свършени. Затова сега беше време да направим директни политически консултации с България и те ще бъдат от огромно значение за продължаващия процес и много важни за португалското председателство“, каза Силва, цитиран от БГНЕС.

А еврокомисарят Вархеи заяви: „България е водещата държава членка що се отнася до развиването на политиката ни за Западните Балкани. Затова винаги си струва да дойдем тук, за да получим идеи и да направим консултации.“

Бойко Борисов напомни за себе си

Среща със Силва и Вархеи проведе и бившият премиер Бойко Борисов в партийната централа на ГЕРБ. Тримата са разговаряли най-вече за договора за добросъседство със Северна Македония. Борисов е използвал случая, за да напомни, че неговото правителство активно работеше за евроинтеграцията на Западните Балкани.

"Лидерът на ГЕРБ отново подчерта, че европейското бъдеще на този стратегически регион е гаранция за мир и просперитет, както и превенция срещу влиянието на други сили. Той изтъкна, че Европа трябва да продължи да работи активно по темата за евроинтеграцията на Република Северна Македония и Албания, отчитайки позициите на всяка една страна", съобщават от партийния пресцентър. От съобщението не се разбира дали въобще са били засегнати проблемните моменти между България и Северна Македония.

Загреб отново защитава Скопие

Хърватският президент Зоран Миланович заяви пред журналисти, че София трябва да спре да ''рита'' Скопие, предаде агенция ''Фокус'', позовавайки се македонското издание ''Независен''. Според Миланович страната ни третира Северна Македония като ''изкупителна жертва, като някой, който ритате отстрани''. Всеки път, когато България има вътрешнополитически проблем, който не може да разреши, ударите се стоварват върху Македония. ''Това е погрешно'', категоричен е Миланович.

Той заяви, че РСМ е изпълнила всички демократични условия за започване на преговори за присъединяване към ЕС и че ''тази държава и този народ са платили много висока цена досега''. ''Играят много примерно и според правилата. Те са изпълнили всички демократични условия, които можем да си представим, това е многонационална общност с много албанци и това сътрудничество е примерно'', добави Миланович. Той припомни, че РСМ се е съобразила с гръцките искания Северна да бъде поставен пред името Македония.

''Най-накрая бяха приети в компанията на мъртвите поети и сега това състояние на нещата наистина навлиза в едно интимно пространство'', каза той. ''Това не се прави през XXI век. Това абсолютно не е основата за утрешното съжителство в Европейския съюз'', обясни още Миланович. Президентът припомни натискът, който Словения оказа на Хърватия по време на процеса на присъединяване към ЕС, като каза, че условията тогава са били ''рационални, може би и меркантилни'', но подчерта, че Словения никога не е имала намерение да ''удави'' Хърватия.

Миланович разкритикува България и след Срещата на върха на Словения и Хърватия със страните от Западните Балкани в понеделник. Тогава той обяви, че София обуславя влизането на Македония в ЕС с ''промяна в учебниците по история''. Заради това в сряда посланикът на Хърватия в София Ясна Огняновац бе привикана в българското външно министерство по разпореждане на шефа му Светлан Стоев.