5 висши училища се канят да основат ново обединение, научи "Сега". То ще се казва Сдружение на държавните университети в България, а инициатори са Софийският университет, Техническият университет-София, Химикотехнологичният универстет, Икономическият университет-Варна и НАТФИЗ.
Според поканата, с която "Сега" разполага, учредителната сбирка на новото сдружение ще се състои на днес, 17 октомври, от 13 ч. в Яйцето на СУ. На него всеки от учредителите трябва да представи решение на Академичния си съвет за участие в сдружението и документ кой ще представлява съответното висше училище в него. Членският внос в него ще е 1000 лв.
В Устава му пише, че сдружението ще работи за повишаване на качеството, международната видимост и академичния авторитет на висшето образование, както и за изграждане на устойчиво консултативно партньорство с държавните институции и всички заинтересовани страни. Целите му ще са да изразява, отстоява и защитава колективните интереси на държавните висши училища пред държавната и местната власт, да участва активно при формулирането, прилагането и мониторинга на държавните политики в областта на висшето образование, да съдейства за утвърждаване на академичния престиж и т.н. Записано е, че то ще участва при определяне и публично заявяване на общи позиции, становища и експертни мнения по стратегически въпроси, свързани с висшето образование, в разработване и представяне на предложения, аналитични доклади, политики и концептуални рамки, целящи прилагане на добри практики и иновационни модели за развитие на системата, ще участва в работни групи и консултативни съвети за разработване на закони и наредби и т.н.
Прави впечатление, че доста от целите и дейностите му се припокриват с тези на Съвета на ректорите, който обединява всички университети в България - не само държавните, но и частните. Съветът на ректорите е институция, която има съвещателен глас при обсъждане на политиките във висшето образование. Сегашният му председател проф. Миглена Темелкова работи за това ролята му да бъде повишена в задължително съгласувателен орган.
"Уставът на Сдружението на държавните университети изцяло стъпва на Устава на Съвета на ректорите, с разлика, че е много по олекотен като структура, срокове и начини за вземане на решение. Преамбюлът преразказва чл. 2, ал. 3 от Устава на Съвета на ректорите и философията му се препокрива изцяло с тази на Съвета на ректорите, но с акцент държавните висши училища", казва професор, пожелал анонимност. По думите му има взаимстване с Мандатната програма на проф. Темелкова. Той обръща внимание и на чл. 7, ал. 1, който според него "създава усещането, че или има очакване МОН да предостави безвъзмездно собственост за ползване или те ще ползват за целите на Сдружението дадената им за управление държавна собственост". Въпросният текст гласи, че Сдружението използва имуществото си, вкл. безвъзмездно получено, предоставено му за управление или за временно ползване, изключително за осъществяване на дейността си.
Не е ясно защо въпросните университети имат нужда от ново сдружение и защо не изпълняват предвидените дейности и цели, докато са в съществуващия сега Съвет на ректорите.
Ябълката на раздора - парите за изследователките университети
В университетските среди се коментира, че основна причина за новото обединение са парите за изследователските университети. Според новите правила, които МОН предложи, но все още не са приети, критериите за изследователски университети би следвало да се завишат, като вместо 1000 точки вече ще са нужни 10 000 точки от научноизследователска дейност. По тях може да се окаже, че вместо 12 научноизследователски университета ще имаме наполовина по-малко. По тази причина Съветът на ректорите излезе с публична позиция, в която настоя за ревизиране на планираните нови критерии. Според тях те не съдържат достатъчно гаранции за справедлива конкуренция между отделните университети и при приложението си потенциално силно биха фаворизирали мащаба за сметка на качеството. Именно тази тяхна позиция, която не се е понравила на някои от 5-те университета, е станала повод за новото обединение, смятат запознати.
Изследователските университети са нова фигура в образователната ни система, възникнала след измененията в закона за висшето образование след 2020 г. Те са висши училища, даващи значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и имащи високи резултати от научноизследователска дейност. Такива са СУ, медицинските университети в София, Варна, Плевен и Пловдив, ТУ-София, ХТМУ, Пловдивският университет, Тракийският университет в Стара Загора, Русенският университет, ЮЗУ и Бургаският държавен университет. На тях държавата вече разпредели 240 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Предстои обаче да се дават още средства, като това оставя на опашката по-малките университети, които нямат никакъв шанс за класиране. За тях в Стратегията бе записано, че държавата трябва да дефинира три вида висши училища - образователни, професионални и изследователски. В момента обаче е определен само статутът на изследователските, но не и на първите два вида, които не получават допълнителни средства.
