Управляващите заговориха за промяна на законовите правила, които поставят ограничение пред приемането на бюджети с дефицити над 3% от БВП.

Финансовият министър Гълъб Донев обяви пред депутатите от бюджетната комисия, че Законът за публичните финанси, в който е поставен таван от 3% от БВП, не е синхронизиран с договора за функциониране на ЕС, където се допускали прекомерни бюджетни дефицити на държавите членки и коригиращи мерки за тяхното намаляване. "Вътрешното право не бива да противоречи на международното право. Трябва да се промени Закона за публичните финанси", каза Гълъб Донев.

Бюджетната комисия  в парламента одобри на първо четене проекта на правителството на Румен Радев на Закон за държавния бюджет за 2026 г., който е с рекорден дефицит от 7.4 млрд. евро или 5.7% от БВП. Прогнозата за 2027 г. е недостигът в хазната да падне до 3.8% от БВП, а чак през 2028 г. да се вмести в рамката от 3%. В същото време се предвижда този дефицит да се покрие с рекордни заеми, заради които през 2028 г. държавният дълг ще надхвърли 50 млрд. евро и ще достигне 35% от БВП. "За" бюджетния закон гласуваха депутатите от "Прогресивна България" и ДПС, а останалите политически сили гласуваха против.

Изказването на Донев за промяна в Закона за публичните финанси предизвика изненада сред депутатите от опозицията. Бившият финансов министър Теменужка Петкова опонира, че няма как с национален закон да се променят европейски регламенти, в които е поставен таван за дефицита от 3%. Тя предупреди, че с този бюджет грубо се нарушават фискалните правила, както и се създава правен прецедент Народното събрание да гласува закон, с който се нарушава друг закон. "Ако мислите да вдигате тавана за дефицита в Закона за публичните финанси, директно ще нарушите европейски регламент", каза Петкова.

"Няма да премахваме ограничението от 3%, а само ще синхронизираме Закона за публичните финанси с договора за функциониране на ЕС", поправи се Донев, но не стана ясно какво точно ще бъде синхронизирано. Финансовият министър посочи, че редица страни в ЕС като Франция, Италия, Белгия години наред са в процедура по свръхдефицит, но това не означавало, че са в нарушение на договора за функциониране на ЕС. "Еврокомисията подпомага такива държави да влязат в нормално състояние на нетните разходи. Затова се взимат решения за намаляване на дефицитите с по 0.5 процентни пункта годишно. За България все още няма такива предписания", посочи Донев.

Страната ни обаче вече е в процедура по свръхдефицит, след като ЕК установи, че за 2025 г. недостигът в бюджета е бил 3.5% на начислена основа, т.е. с всички поети ангажименти, въпреки че някои плащания са прехвърлени за 2026 г.

Представителите на Българска народна банка и на Фискалния съвет призоваха правителството и управляващата партия "Прогресивна България" да бъдат по-смели  в дисциплинирането на финансите и промяна на модела за икономически растеж.

"Моделът на растеж, който се наложи, базиран основно на потреблението, е неустойчив. БНБ винаги е предупреждавала, че бюджет с дефицит на ръба на трите процента, рано или късно го прекрачва и това се случи през 2025 година" каза подуправителят на централната банка Петър Чобанов.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, определи бюджета на "къща върху плаващи пясъци" и прогнозира, че ако не се режат по-смело разходите и не се свива дефицита с по 2-3 процентни пункта годишно, страната ни ще остане в процедура по свръхдефицит дори и след 2028 г.

Депутати от различни политически сили също призоваха за силно свиване на разходите за издръжка на държавните структури и на капиталовите инвестиции, които достигат до рекордните 9.4 млрд. евро за 2026 г.

"Не виждам реалистична възможност за намаляване на капиталовите разходи и средствата за издръжка, така че да се вместим в 3% дефицит тази година. Няма скрити резерви и буфери в проектобюджета. Всички разходи в него са реални и това са стари плащания, които трябва да бъдат направени. Няма как за поредна година изкуствено да задържим дефицита на 3%", посочи финансовият министър.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов дори се пошегува. Той нарече "природно бедствие" предишните управления,  виновни за днешното тежко финансово положение на държавата. "При това положение ние не нарушаваме Закона за публичните финанси", каза Проданов, като имаше предвид, че този закон допуска временно отклонение от тавана от 3% бюджетен дефицит при извънредни обстоятелства, които са извън контрола на правителството.