Медия без
политическа реклама

БНБ се готви да затегне жилищното кредитиране

В края на 2023 г. новоотпуснатите ипотечни и потребителски кредити са скочили с над 20%

19 Яну. 2024МИЛА КИСЬОВА
Илияна Димитрова

БНБ има готовност да наложи допълнителни мерки, за да охлади бума на кредитирането, който застрашава домакинствата от повишение на инфлацията и на задлъжнялостта.

Това става ясно от публикация на управителя на БНБ Димитър Радев в бюлетина на Асоциацията на търговските банки. В нея гуверньорът на централната банка отбелязва, че 2023 г. е поредната силна година за банките у нас - със солидна печалба, висока ликвидност и намаляващ дял на необслужваните кредити. Въпреки това Радев обръща внимание на рисковете от огромния ръст на кредитирането.

"Запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г.  създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система", посочва управителят на БНБ. Според него този риск може да бъде подсилен и от други потенциални предизвикателства през 2024 г. като например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, наред с продължаваща висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити.

Затова централната банка може да наложи допълнителни мерки през 2024 г., като например затягане на изискванията по отношение на кредитоспособността на домакинствата, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити.

За да изтегли част от свободните пари на банките и да намали кредитирането БНБ вече повиши от 10 на 12%  нивото на задължителните им минимални резерви през изминалата година. Освен това последователно бяха повишени нивата на капиталовия буфер и буфера за системен риск на банките.

Това обаче не даде особен резултат. Последните данни към края на ноември показват, че новоотпуснатите жилищни кредити са нараснали с 27% годишно, а потребителските - с 24%. Тази кредитна експанзия се случва на фона на почти непроменени лихви.

Именно на лихвите се дължат значителните ръстове на банковите печалби през 2023 г. В публикацията си управителят на БНБ посочва, че това е еднократен ефект - забавеното пренасяне на по-високите лихви по кредитите върху лихвите по депозитите. "Следователно, еднократните положителни ефекти за рентабилността трябва да се използват преди всичко за изграждане на допълнителни буфери през 2024 г.", смята Радев.

В същото време в публикацията се посочва, че ако в средата на годината страната ни получи покана да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., ще се премине към "плавно и контролирано намаляване на изискванията към търговските банки по отношение на техните задължителни минимални резерви в БНБ". Те трябва да достигнат до нивата в еврозоната от 1% при сегашни 12%. Това означава освобождаване на огромен паричен ресурс, който критиците на еврото не пропускат да изтъкнат, че ще доведе до още по-ускорено кредитиране и вдигане на цените на жилищата и на инфлацията като цяло.

В публикацията си обаче гуверньора на БНБ не засяга този проблем. Радев посочва единствено, че отпадането на необходимостта банките да поддържане на огромни замразени ликвидни буфери би подпомогнало на растежа на българската икономика.

 

В ПОДГОТОВКА ЗА ЕВРОТО

Днес в Народното събрание бе гласуван на първо четене новият Закон за БНБ, който на практика ще отмени действащия вече 25 години валутен борд в страната с членство в еврозоната. Законът ще влезе в сила в деня, в който страната ни влезе в еврозоната като амбициите на България са това да стане на 1 януари 2025 г.

Депутатите започнаха да обсъждат новия Закон за БНБ, но не стигнаха днес до гласуване на първо четене. Той трябва да замени сегашния закон за централната банка, като на практика отмени действащия вече 25 години валутен борд в страната с членство в еврозоната.

Дали ЕЦБ и Еврокомисията ще поканят страната ни за членство в ерозоната на 1 януари 2025 г. ще стане ясно през юни, когато ще е готов решаващият им конвергентен доклад. Очакваше се той да излезе през пролетта, но поради промени в графика на двете институции заради евроизборите, се забавя до юни. 

Според заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев това е от полза за страната ни, тъй като инфлацията намалява и това все повече ни доближава до средната за еврозоната. Инфлацията е единственият количествен критерий, който страната ни все още не покрива, за да приеме еврото като национална валута.

"България разполага с 5 месеца, за да покрие критерия за инфлация, така че да отговори на изискванията за въвеждане на еврото от 1 януари 2025 г. В края на декември тя падна до 4.7%, докато в еврозоната леко се вдигна до 2.9%. Ножицата се стеснява и в края на 2024 г. очакваме нашата инфлация да е с не повече от 0.7% над средната за еврозоната. Очакваме тази тенденция да бъде отразена в конвергентния доклад", каза днес Яйджиев. И припомни, че Хърватия бе приета в еврозоната преди година с инфлация с 0.8% по-високата от критерия за членство.

Финансовото министерство представи днес и победителя в конкурса за символ и слоган на информационната кампания за въвеждане на еврото у нас. Това е 24-годишният Георги Георгиев от Пловдив, на когото предстои да се дипломира в Националната художествена академия.

Логото и слоганът на информационната кампания са избрани сред 22 предложения в конкурс, организиран от финансовото министерство. 

Още по темата