Президентските избори показаха ясно какви парадоксални последици могат да имат слабите законови изисквания към кандидатите. Според данните на ЦИК девет от претендентите за "Дондуков" 2, издигнати от инициативен комитет, са получили по-малко от 2500 гласа. Това означава, че подкрепа са им дали по-малко хора, отколкото са се подписали за регистрацията им за вота.
По закон независими кандидати за президент и вицепрезидент се регистрират, когато кандидатурата им е подкрепена от поне 2500 избиратели. За девет претенденти за държавен глава са гласували по-малко от 2500 души: Нако Стефанов, Боян Расате, Камен Тасков, Методи Бъчваров, Величка Георгиева, Искра Недева, Лъчезар Аврамов, Борис Анзов (който на три пъти беше санкциониран заради езика, който използва в ефир - бел.а.) и Иво Лулчев.
Иначе казано, за тези кандидати не са гласували дори тези, които са им помогнали да се регистрират за изборите. Всеки от последните петима от изброените е взел по-малко от 0.1% от гласовете на тези избори.
Още четирима кандидат-президенти са получили по-малко от 3000 гласа: Йордан Малджански, Александър Томов, Пламен Пасков и Венцислав Ангелов (заради когото БНТ прекъсна едно от предизборните си предавания - бел.а.). Първите двама са спечелили съответно 2510 и 2512 гласа – тоест, съвсем малко са надхвърлили 2500-те от подписката за регистрация.
Други четирима – Румяна Ченалова, Мария Колева, Волен Сидеров и Иванка Цветанова-Петкова, са получили под 5000 гласа. Още четирима – Николай Ненчев, Росен Миленов, Ивайло Симеонов и Георги Димов, са взели над 5000, но без да достигнат поне един процент от общите гласове на тези избори.
Какво излиза, като теглим чертата – 21 кандидат-президенти са останали под един процент, от общо 27, участвали във вота. Това са близо 80 на сто от претендентите.
А всеки един от тях е ползвал медиен пакет – онези 40 000 лв. от парите на данъкоплатците, с които държавата плаща за предизборна реклама на кандидатите. Това говори за нуждата от реформа на изборните правила.
