Взрив, който да унищожи Варна? Предотвратен? Да, истина е. Не много жители на града и българи знаят тази история, макар в последните десетилетия да се отбелязва. Събитията се развиват на 23-24 юни 1977 г. в пристанищния комплекс, днес бяха чествани 48 от години от спасяването на града.
Накратко: на петролния терминал се запалва пълен с нефт танкер. За денонощие избухват над 90 взрива, умират хора от екипажа. Голямата борба в рамките на тия ужасяващи часове е да не се стигне до голяма експлозия, която, обхващайки близките петролни бази, цистерни и т.н., би помела цялата Гръцка махала и друга част от центъра. Официално животът на града не е смутен. Просто фучат пожарни. А и на зрителите на течащия Червенокръстки филмов фестивал (провежда се до днес по същото време), повече от които - здравни работници, е разпоредено да се връщат по работните места. В крайна сметка насред температурната жега, а и жега от ужас, се води епична борба, която поради подвиг и чудеса завършва благополучно.
Корабът е "Ерма". До днес всичко това се води единствената в света успешна спасителна операция на горящ в пристанище танкер. По-късно 9 от участниците умират - счита се, че е вследствие на стреса и вреди за тялото. "На 2 метра от мен имаше взривове. Няма обаче къде да отидеш. Мислех си, тъй като умея да плувам добре, че ако има взрив, все ще изплувам до брега. Но къде ще плувам, то всичко ще гори? Така че, нямаше накъде да се отива. Накрая, след като свърши всичко, видях, че подметките ми ги няма. Не съм чувствал никаква болка. Само отдолу ходилата ми бяха станали като на бебе червени", споделя години по-късно огнеборецът Цанко Ганев един от героите в спасителната мисия.
91 ВЗРИВА
Ето по-подробно историята, преразказана днес на сайта на община Варна:
На 22 юни танкерът „Ерма“ пристава на мазутния кей на Държавно пристанище „Петрол”, натоварен с близо 18 000 тона нефт. За едно денонощие е разтоварено близо половината количество, но на 23 юни в 17:35 ч. на кораба се чува мощна експлозия, съпроводена със силен пожар. По-късно ще стане ясно, че той е предизвикан от внезапно възникнала повреда в спомагателен генератор.
На борда е само една трета от екипажа, извършващи рутинни разтоварни операции. При взрива в машинното отделение загиват механикът Александър Бонев и огнярят Никола Николов. След първия взрив моряците напускат кораба, но старши помощник -капитанът, с помощта на двама моряци, успява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата магистрала.
В този момент полупълният танкер е бомба със закъснител – без осветление, с унищожени пожарни и отводнителни помпи. Потенциалните мащаби на бедствието са застрашително големи - в момента на избухването на пожара на брега, недалеч от „Ерма“, се намират няколко огромни цистерни на ДП “Петрол” с нефтопродукти. Зад кърмата на горящия кораб има и друг танкер, разтоварващ бензин, а на жп коловозите има много цистерни с неизвестни количества и различни по състав нефтопродукти. В непосредствена близост е разположена Военноморска база – Варна със складовете за съхранение на горивно-смазочни материали и боеприпаси.
Прехвърлянето на пожара към тях би предизвикало мощен взрив, който по оценки на преподаватели във ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“ би унищожил напълно инфраструктурата на пристанището, крайбрежната част на града (т.н. „гръцка махала“) и част от центъра на Варна. Като вторичен резултат Варненският залив би бил замърсен с нефт.
10-15 минути след известяването на аварията първи предприемат действия пожарникарите, но в първите няколко часа резултат от гасенето няма. Опитите да бъдат срязани котвените вериги се оказват неуспешни и пожарът става неуправляем.
Всички плавателни съдове са евакуирани от порта, всички възможни сили и средства са призовани да се включат в борбата с възникналата инфарктна ситуация. В този критичен момент от София пристига началникът на националната Противопожарна охрана генерал Илия Дончев. Появата му и неговият личен пример вдъхват кураж на останалите, създават условия за организирано осъществяване на операцията по загасяване на пожара.
На сутринта в действие влизат и водолази, които трябва да изпълнят сложна мисия в горивния танк. Веселин Димов и Пламен Димов атакуват газьоления танк отвътре, успешно запушват цепнатините, подхранващи непрекъснато огнището на пожара. До окончателното потушаване в следобеда на 24 юни преброените от бреговия щаб взривове са 91.
В световната практика са известни само няколко случая на спасен танкер, а овладяването на пожара на „Ерма“ остава в историята като единственият, при който горящ танкер е загасен на територията на пристанище. В страната идват представители на пожарните служби от тогавашните социалистически страни, за да се запознаят с опита на България за успешната ликвидация на инцидента.
СВИДЕТЕЛСТВА НА УЧАСТНИЦИ
"Когато обявиха тази голяма авария, бяхме длъжни да се явим веднага. Невъзможно беше в първия момент да слезем веднага под водата - трябваше първо да изчакаме пожарникарите. Съчувствам им за тежката работа! Рискът не беше само за нас, рискът беше за цяла Варна, пред пожара имаше 800-тонен танк с разходно гориво". Марин Маринов, водолаз.
"В момента на избухването нашият кораб се намираше във военноморската база. Пожарът започна с взрив, хвръкнаха закрити люкове, а командирът на кораба беше в дежурната стая. Ситуацията се промени веднага, ние трябваше да разузнаем какво става, защото за нас това беше непознат обект. Не сме тренирали предварително на такива обекти. Истината е, че ние бяхме твърде млади и не си давахме сметка какво може да се случи". Гриша Георгиев, помощник-командир на спасителния кораб на Военноморските сили. (Мненията са дадени пред радио Варна).
