Медия без
политическа реклама

Светият синод се разбунтува срещу НАП

БПЦ твърди, че държавата няма право да я ревизира, а наемите, които събира от имотите си, са дарения

13 Яну. 2024
БГНЕС
Няколко дни след започване на ревизията представители на Българската православна църква се срещнаха с президента Румен Радев.

Националната агенция за приходите и Светият синод са в остър сблъсък заради започналата ревизия на Българската православна църква.

От ноември на 2023 г. тече финансова ревизия на БПЦ за установяване на задължения от корпоративен данък за периода 2017-2022 г., пише "Капитал", позовавайки се на информация от Национална агенция по приходите (НАП).

Светият синод обаче категорично не е съгласен държавата да проверява сметките му. Той е изпратил писмо до НАП, в което определя ревизията като противоконституционна и риск за националната сигурност.

"Осемте въпроса отнасящи се до начина на финансиране на БПЦ-БП, разходите ѝ, начина на организиране на дейността и счетоводна отчетност и достъп до документите ѝ, представляват недопустим и противоконституционен опит за намеса във вътрешната организация на Българската православна църква - Българска патриаршия. Контролът върху финансовите отчети буквално означава контрол върху отделните религиозни институции, което поражда съмнение дали това не е действителната цел на проверката", пише в документа, входиран от нея като част от изпратените документи за ревизията на НАП. Той е подписан от мелнишкият епископ и секретар на Синода Герасим.

Митрополитите обясняват, че основател на православната църква е "Самия Господ Иисус Христос", а в отношенията с българската държава са се "редували периоди на гонения от страна на държавата с периоди на мирно съвместно съществуване". "Историята доказва и, че демократичните отношения между държавата и Църквата при взаимно уважение и при гарантиране права на самоуправление на Църквата са гарант за националната сигурност в България", се казва в писмото.

"Опитът от почти двайсетгодишния разкол в България доказва, че всяка намеса на държавата във вътрешните дела на Църквата води до тежки последствия както за Църквата, така и за самата държава. Историческият опит показва също така, че винаги когато държавата се е опитвала да упражни контрол върху дейността на Църквата или да моделира вътрешно-църковния живот по своите светски критерии, това е завършвало с неуспех", се казва в писмото на Светия Синод до НАП, в което се цитира дори Антиохийският събор.

Едно от основните възражения на Синода е приходите от наеми да се смятат за стопанска дейност. Според тях това не са приходи, а дарения. "Недопустимо е да се проверява цялото имущество на БПЦ-БП и финансовите отчети по повод наеми, които за църквата не биха могли да се квалифицират като стопанска дейност. Имотите и наемите от тях, които светското законодателство би могло да квалифицира като граждански плодове, са дарявани от вярващи хора, за да се издържа църквата, а не да формира печалби, каквито формират търговците по смисъла на Т3, които да подлежат на облагане с данък. Наемите от дарени от вярващи хора имоти са волни пожертвования и са само за самоиздръжката на отделената от държавата БПЦ -БПЦ, тези наеми не са, за да се формира печалба, която да е предмет на данъчно облагане", се твърди в документа изпратен на НАП.

Светият синод отива още по-далеч и обявява, че НАП изобщо не може да е ревизор на БПЦ. "Ако Държавата препятства Църквата да потребява църковното имущество спрямо предназначението си, то пречи на самото богослужение", обосновават се оттам.

Единственото, което митрополитите признават, че държавата може да проверява, са "средства от държавната субсидия за възнаграждения на свещенослужителите", за които има изрично предвиден ред в специалния Закон за вероизповеданията. Проверката на финансовите отчети на митрополиите обаче би значело контрол върху имуществото, което основно се формира чрез дарения и завещания. "Такъв контрол би бил в нарушение на Конституцията и несъответствие с цитираните конституционни решения" се твърди в писмото.

През 2020 г. държавната субсидията за БПЦ беше увеличена до 26 млн. лв. на година, а в бюджетът за 2024 г. тя е още по-голям - 38.4 млн. лв. Справка на "Капитал" показва, че само за последните три години БПЦ е получила около 111 млн. лв. от ДФ "Земеделие" и държавния бюджет.

По официални данни в АПИС осигурените лица във всички митрополии и епархии, както и Светия Синод наброяват 1885 души, което я нарежда в топ 50 работодатели в страната. Най-големи по брой заети лица се явяват Софийската митрополия с 450 души и Пловдивската с 365 души. Църквата разполага и с множество имоти в цялата страна. Отделно има приходи от продажба на свещи.

Интересен детайл е, че малко след започването на втората ревизия, на 22 ноември 2023 г., се състояха няколко необясними на пръв поглед срещи. Митрополитите и представители на БПЦ в пълния си състав се срещнаха първо с президента Румен Радев, а после - с Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС, припомня "Капитал". Официално темата на срещите бяха за подпомагане на БПЦ и субсидиите, които организацията ще получи от бюджета. Според представители на ДПС, от главна значимост са били ресурсите, нужни за извършване на ремонти и строителни дейности по храмовете и църквите.

Това е едва вторият опит на държавата да придобие малко по-добра идея за това какво притежава БПЦ и какъв точно е паричният ѝ приход. Първата ревизия е точно преди десетилетие - през 2013 г. Целта й е била установяване на задълженията на БПЦ за данък върху доходите на физически лица и върху доходите от трудови договори и приравнените на тях правоотношения.

Още по темата