Медия без
политическа реклама

Социалната комисия се вразуми и отложи пенсии и заплати до бюджета

От осем законопроекта беше приет само един, и то проформа - всички искат е-трудова книжка, но никой не иска да я направи

17 Май 2023Обновена
В комисията по труда няма големи промени в състава, но няма и председател поради липсата на договорка между основните политически сили. Предстои да видим как ще се работи при това необичайно стечение на обстоятелства.
БГНЕС
В комисията по труда няма големи промени в състава, но няма и председател поради липсата на договорка между основните политически сили. Предстои да видим как ще се работи при това необичайно стечение на обстоятелства.

Опитът на социалната комисия да заработи по същество успя само на програма минимум - от осем законопроекта бе приет един, при това чисто формално, защото в този си вид той е неработещ. ГЕРБ и ПП-ДБ вразумиха колегите си от БСП и успяха да се наложат за отлагане на промените в двата основни социални кодекса - на труда и за социално осигуряване. С тях Корнелия Нинова искаше да се прокарат увеличения на пенсии, заплати и обезщетения, които щяха да струват повече от 1,3 млрд. лв. - непосилен разход за състоянието на бюджета и абсурдна стъпка преди обсъждането на бюджетните закони за 2023 г.

Заседанието на комисията е първото истинско от заработването на новия парламент и бе доста необичайно. Дневният ред и председателстващият Георги Гьоков бяха посочени със заповед на председателя на НС Росен Желязков. Гьоков имаше амбицията да задвижи машината за всички разпределени на комисията законопроекти, поради което на заседанието присъстваше шарена група експерти, както се оказа само след няколко минути - нахалост.

До днес следобед парламентът се занимава само с изслушвания, контрол и организационни въпроси. В крайна сметка бе намерен начин комисиите да започнат да работят, но летящият старт в социалната се провали поради разнопосочни причини. Четирите законопроекта за домашното насилие например отпаднаха от дневния ред, защото още не ги е гледала водещата комисия - правната. Трите законопроекта на БСП за увеличение на минималната заплата, преизчисление на пенсиите и промяна на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст бяха отложени поради липсата на бюджет - само преизчислението има нужда от 1,3 млрд. лв. за тази година. Самите бюджетни закони липсваха от дневния ред, защото се оказа, че още не са разпределени по комисии, въпреки че бяха внесени на 28 април.

Така в крайна сметка експертите бяха любезно отпратени с поканата да заповядат отново другата седмица, а на дневен ред остана само един законопроект - ужким консенсусният проект на Божидар Божанов и депутати от ПП-ДБ за въвеждане на електронна трудова книжка. От развилия се дебат обаче се разбра, че всички политически сили искат тази дигитализация, но нито една институция не е съгласна да я направи. В първия "живот" на законопроекта в предишния парламент Агенцията по заетостта заяви, че не й е работа да прави регистър на трудовите досиета на хората. Сега Божанов е прехвърлил горещия картоф на Националната агенция по приходите, но от нейното негативно становище се видя, че тя също не се припознава като стопанин на такъв регистър.

Националният осигурителен институт, който пряко се интересува от регистрацията на трудовия стаж на работещите, е дал 4 страници забележки по законопроекта, който също е 4 страници. От тяхното становище се виждат сериозни пропуски в законопроекта, сгрешени параграфи, сгрешени имена на закони и пр. Въпреки че основна цел на проекта е да премахне хартиената трудова книжка, всъщност в регламентите остава задължението тя да съществува, недоумяват от НОИ. Не е ясно кой ще подава данните за безработните, отварят се възможности за злоупотреби, не е посочено кой носи отговорност за подадени неверни данни и т.н. В крайна сметка законът бе приет почти единодушно на първо четене, без гласовете на "Възраждане", които казаха, че предишните им опасения са се оправдали "на квадрат", а работна група ще трябва да оправя кашата.

 

ОЩЕ ЗАКОНИ

Припомняме с какви други проекти се занимават депутатите. Корнелия Нинова и колегите й от "БСП за България" внесоха още през април ревизия на пресните промени за обвързването на минималната заплата със средната, която да позволи ново увеличение от 1 юли. Приетите в предходното НС промени не предвиждат увеличение тази година, но тъй като това решение остава в ръцете на Министерския съвет, той увеличи от януари минималното възнаграждение от 710 на 780 лв., което е 9,9% отгоре. Сега Нинова смята, че има място за ново увеличение от около 100 лв., така че от 1 юли най-ниската заплата у нас да стигне 850-890 лв.

Два законопроекта има и за промени в друг ключов кодекс - за социално осигуряване, като и двата са на БСП. Въпреки огромния дефицит в пенсионния бюджет, БСП отново внася две добре известни свои искания, обиколили безуспешно не един парламент. И двете предвиждат нови преизчисления на пенсиите от 1 юли, въпреки че за тогава е предвидено осъвременяване с немалък процент по швейцарското правило - 12%, а и състоянието на хазната не е никак цветущо. Едното преизчисление трябва, според Нинова и компания, да се извърши за отпуснатите до 24 декември 2021 г. пенсии с 1,35 коефициент за всяка година осигурителен стаж без превръщане, а другото да е за пенсиите до края на 2020 г. и да се направи с по-съвременен осигурителен доход - за 2021 г. В обосновката на тези искания няма и дума откъде могат да се появят парите за тях - известно е, че тази година почти половината разходи за пенсии се покриват вече от републиканския бюджет, тъй като приходите от осигуровки не са достатъчни.

Дежа вю е и вторият законопроект - за обвързване на обезщетението за втората година на майчинството с минималната заплата. Многократно е изтъквано, че това е вредно, защото не създава никакви стимули за връщане на работа, но въпреки това БСП го внася в почти всяко Народно събрание. Промяната е и формалност - в някои години обезщетението е равно на минималната заплата, а в момента се различава, защото няма бюджет, с който да бъде увеличено.

Останалите четири законопроекта всичките се отнасят до закона за защита от домашно насилие. Проектите са внесени от Корнелия Нинова и депутати на БСП, Бойко Борисов и депутати на ГЕРБ, ИТН и "Възраждане". Нито темата, нито проектите са нови за депутатите и в предишни парламенти бяха извор на грозни скандали и непристойни нападки, като най-активни по този въпрос са враговете на Истанбулската конвенция, както се вижда и от вносителите.

 

Още по темата