С над един месец закъснение процедурата по приемане на минималната работна заплата за 2026 г. стигна на финалната права. Днес националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди предложението на правителството за ново двуцифрено увеличение - с 12,6%, от 1077 до 1213 лв. от 1 януари. Очаквано, съгласие между работодатели и синдикати нямаше - бизнес организациите са против ново увеличение и част от тях искат нивото на най-ниското възнаграждение да се замрази на 1077 лв. Това обаче е без значение - и защото тристранката има само съвещателен характер, и защото ръстът е заложен в Кодекса на труда, според който тя трябва да е 50% от средната.
Ръстът е голям, но дори с двуцифрените увеличения минималната ни заплата остава най-ниската в ЕС и в пъти по-ниска от тези на Белгия и други европейски страни. Проблемът е, че в много фирми това увеличение изяжда ресурса за кореспондиращ ръст със същата стъпка на всички останали възнаграждения, така че да се запази структурата на заплащането според различните нива и умения на служителите.
По данни на Националния статистически институт назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2025 г. са около 456 700 души. Общо обаче увеличението ще засегне около 600 000 души, каза социалният министър Борислав Гуцанов. Сред тях са хората, които получават възнаграждения по програми и мерки за заетост, професионалните приемни семейства, близо 30 000 работещи в социалните услуги.
Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение, коментира Гуцанов след заседанието. Работодателите и синдикатите имаха възможност да променят формулата, но не успяха да се договорят за промяна и трябваше да се приложи съществуващият текст в Кодекса на труда.
Министърът категорично не приема идеите за замразяване на минималното възнаграждение. „Това би било недопустимо", коментира той. И цитира европейските данни, според които България не просто е последна, но предпоследната Унгария е с 28% по-висока минимална заплата от нас.
Част от работодателите не харесаха и предложенията на Деница Сачева и други депутати за гъвкаво работно време на родители на ученици до 12 г. С през тях се предлага родителите на деца между 8 и 12 години да могат да предлагат на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да преминат към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. Сега такава възможност има само за родители на деца до 8-годишна възраст.
Според Румен Дончев от АИКБ и сега има достатъчно гъвкави възможности за двете страни. Той повдигна въпроса защо лятната ваканция в България е толкова дълга. В останалата част на страните членки на ЕС лятната ваканция е шест седмици, в България е почти три месеца и в тази връзка може би има и други решения, каза Дончев, цитиран от БТА.
Мария Минчева от Българската стопанска камара изрази притеснение дали предложението няма да създаде повече фрагментираност в Кодекса на труда, защото така всеки може да поиска да работи от разстояние. Не възразяваме срещу това предложение, но се надяваме на активност от страна на изпълнителните и местните власти, защото не може при толкова намаляващ брой деца, ние толкова години да продължаваме да се сблъскваме с това, че за децата няма кой да полага грижи, каза Минчева.
Васил Тодоров от Българската търговскопромишлена палата изрази опасението, че не във всички отрасли ще може да се приложи тази разпоредба, като посочи например тези с непрекъснат производствен процес и необходимост от физическо присъствие на работното място. Може да възникне конфликт между работник и служител, ако не бъде удовлетворено искането за работа от вкъщи, каза Тодоров, но организацията все пак не възрази срещу предложението.
Сачева получи подкрепа от социалното министерство, като министър Гуцанов даже предложи гъвкавият режим да не се ограничава само до лятната ваканция. КНСБ пък поискаха ползването на тази опция за гъвкаво работно време да е гарантирано, а не да зависи от позволението на работодателя. КТ "Подкрепа" коментира, че предложението трябва да се разпростре и върху другите ваканции, защото тогава също няма кой да гледа децата.
