Медия без
политическа реклама

Почват протести срещу бюджет 2026

КНСБ и КТ "Подкрепа" свикват предупредителна акция заради орязаната минимална заплата

Днес, 14:27
Лидерите на двата национални синдиката - Димитър Манолов на КТ "Подкрепа" и Пламен Димитров на КНСБ.
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Лидерите на двата национални синдиката - Димитър Манолов на КТ "Подкрепа" и Пламен Димитров на КНСБ.

Очаквано бюджет 2026 вдига синдикатите на протест. В петък сутрин КНСБ и КТ "Подкрепа" организират предупредителна протестна акция пред сградата на Министерския съвет непосредствено преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което ще бъде обсъден бюджет 2026.

Протестът е заради несъгласието на двете синдикални организации с предвиденото намаляване на размера на минималната работна заплата от началото на 2026 г. и липсата на държавна политика по доходите, посочват от КНСБ. Най-ниското възнаграждение всъщност ще се увеличи, но с по-малко от очакваното по формулата, заложена в Кодекса на труда. Трябваше да е 1213 лв., или 620,20 евро, а ще е 605 евро, или 1183 лв., с около 30 лв. по-малко от очакваното. Сега е 1077 лв.

Мнозина днес определиха като скандални намеренията на правителството, които към момента циркулират неофициално покрай разглеждането на двата "малки" бюджета - на държавното обществено осигуряване и на здравната каса. Както стана известно вчера, вноската за пенсия се увеличава с два процентни пункта, максималният осигурителен доход се увеличава с 470 вместо с 300 лв. до 2352 евро, а обезщетенията влизат във фризера. Минималната пенсия става 346,87 евро, или 678,4 лв. при 630,50 лв. в момента, като тук увеличението е 7,6% и в този диапазон ще е явно и швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите.

Синдикатите започват да оказват натиск и за по-голямо увеличение на бюджетните заплати въпреки всеобщите критики, че администрацията има нужда от сериозно орязване и получава незаслужено големи увеличения. Според тяхната информация в бюджета за догодина е заложен "само" 5% ръст, което се коментира като крайно недостатъчно. Тази година обаче редица сектори получиха двуцифрени увеличения, като на някои категории военни се стигна до почти 50%.

 

Бизнесът: Осигурителната тежест скача с 10%

Заложеното увеличение от 2 пр.п. всъщност е 10% увеличение на вноската за пенсия, посочи тази сутрин пред Би Ти Ви Васил Велев от АИКБ. Той има предвид, че вноската се увеличава за родените след 1959 г. от 14,8 на 16,8% (за тях 5% се отделят за втора пенсия), а за родените преди това - от 19,8 на 21,8%. Това е 10,1% ръст на осигурителната тежест. При 2000 лв. осигурителен доход осигуровката се повишава от 396 на 436 лв., или с 10,1%.

„Тези увеличения водят дотам, че на 100 лв. разход за труд на предприятието, работникът ще получи с  3,16 лв. по-малко. Ако той е получавал по-рано нетно 2000 лв. на месец, сега ще получи 63 лв. по-малко. Новият бюджет е като стария, само че много по-лош, защото бърка още по-дълбоко в джоба на работника, без да решава никакъв проблем“, обясни Велев. Той допълни, че това е едно от най-грешните решения за увеличаване на приходите в бюджета, защото е най-несправедливо. „Това решение не бърка в джоба на заетите в бюджетната сфера, чиито заплати отново са планирани да бъдат увеличение в секторите отбрана, сигурност, съдебната система, които не плащат осигуровки. Това решение ощетява заетите на трудов договор, намалява желанието и възможностите за инвестиции, за да се запазят доходите на хората“, обясни представителят на работодателите.

 

Синдикатите: Правителството отнема 180 евро на хората

Според главния икономист на КНСБ Любослав Костов правителството на практика намалява минималната заплата със 180 евро на година за всеки нает на такава заплата спрямо заложеното според Кодекса на труда. "Тези 180 евро, ако ги пречупим през нашата кошница, малка, която гледаме тук всеки месец и правим пресконференции, означават 36 хляба по-малко, 10 килограма сирене по-малко, 8 кори яйца по-малко и 7 килограма месо по-малко сумарно на година потребление у работещите на минимална работна заплата. Това означава повече лишения, тъй като не звучи добре да пълним държавната хазна и оправяме дефицита, като режем доходите на най-бедните", коментира Костов. На пълно работно време на минимална заплата са наети близо 270 000 души, допълниха от КНСБ.


 

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата