Партията на бившия президент Румен Радев "Прогресивна България" е първа по харчове за медийна реклама. В последните десет дни от кампанията ПБ удвоява разходите си и излиза на първо място със 196 219 евро. Докато формациите, които имат представители в 51-то Народно събрание разполагат със средства от държавната субсидия, то коалицията на Радев разчита основно на събираните от нея дарения и собствени средства на кандидатите в листите ѝ.
На второ място по пари за медийна реклама са "Продължаваме Промяната – Демократична България" със 172 157 евро. На трето място продължават да са от "Възраждане", които са утроили разходите си за медийна реклама в последните десет дни и достигат до 163 691 евро.
Това показват данните от последното за предизборната кампания проучване на Института за развитие на публичната среда за парите за медийна реклама. Изследването не включва нова информация по новопоявилата се тенденция да се сключват безвъзмездни споразумения, без да е ясно за каква точно услуга.
В края на предизборната кампания Институтът за развитие на публичната среда представя обобщени резултати за разходите за медийна реклама на участниците. Данните са засечени въз основа на публикуваните договори между политическите формации и медиите към 15-и април, 2026 г.. Общата им стойност възлиза на 913 540 евро без ДДС, показва проучване спрямо засечката ни към 20-ия ден от кампанията. На същия етап в кампанията през октомври 2024 г. формациите тогава бяха разходвали за реклама около 1.5 млн. лв. (приблизително 790 хил. евро). Може би появата на нов играч на политическата сцена, за когото социологическите проучвания предвиждат убедителна изборна победа, е демотивирала партиите да правят големи разходи за медийна реклама.
28 медии са публикували на сайтовете си информация за сключени договори. Данните в края на кампанията отново показват силна концентрация на средства в ограничен брой медии. Най-много средства вече е привлякла обществената БНТ – 186 446 евро. Следва я ТВ "Евроком" със 158 148 евро и "Нова телевизия" със 144 960 евро, която бележи значителен ръст спрямо предходния период.
Следва да се има предвид, че тарифите на БНТ (и БНР) се определят от Министерския съвет и обичайно са по-ниски от пазарните, което влияе върху размера на привлечените средства. Освен това БНТ е задължена да предоставя и редица безплатни формати, в които кандидатите запознаваха избирателите с позициите си по най-разнообразни теми.
"Евроком" пък по традиция привлича голяма част т. нар. медийни пакети, което с голяма степен на вероятност е така и в тази кампания. Пълна информация за медийните пакети ще може да се публикува едва след като партиите подадат отчетите за кампанията си. За съжаление и в тази кампания от Централната избирателна комисия не създадоха публичен регистър за разходването на тези държавни средства. От Комисията разполагат с цялата информация, тъй като именно те одобряват договорите между медиите и формациите, за които се плаща с медийни пакети.
Сред безплатните форми отново се използва практиката на безвъзмездните договори. От тях обаче не става ясно какъв точно тип услуга се предоставя и дали те не функционират като допълнение към вече сключени платени договори. Такива споразумения са обявени между: "Телевизия 7/8" и свързаната с нея ИТН; "Евроком" и "Антикорупционен блок", "Прогресивна България", "Пряка демокрация", "България може", "Движение на непартийните кандидати", "Моя България", "Възраждане" и БСП-Обединена левица; "Дарик радио" и "Възраждане", "Прогресивна България", ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС, "Сияние", "Величие", АПС, МЕЧ, БСП – Обединена левица, ИТН и "Синя България". При "Дарик радио" прави впечатление, че част от участниците са сключили повече от един договор.
Мониторингът ни показва, че и в тази кампания има медии, които разпространяват агитационно съдържание, без да са обявили договори. Част от тях представят договорите си във формат, който силно затруднява установяването на техните суми.
