Народното събрание ще се занимава отново с промените в Изборния кодекс, с които беше поставен таван на избирателните секции извън ЕС, след като президентът Илияна Йотова наложи вето на поправките.

Миналата седмица парламентът реши, че в страните извън ЕС могат да се откриват до 20 секции, извън тези в посолствата и консулствата. Предложението дойде от "Възраждане", но получи подкрепата на ГЕРБ, БСП и ИТН. Срещу промяната имаше критики от различни посоки, че ограничава правата и възможностите на сънародниците ни в чужбина да гласуват. Самите вносители не криеха, че основната им цел е да възпрат гласуването в Турция, където според тях вотът е контролиран.

В мотивите си да наложи вето Йотова изцяло се солидаризира с критиците на ограничението. Според президента така се поставя в риск конституционният принцип, че избирателното право е всеобщо и равно. "Промените умишлено създават бариери пред упражняване правото на глас на българските избиратели извън ЕС – затрудненията може да са свързани с отдалечеността на избирателната секция, с големия брой граждани, изразили желание да гласуват, и с броя на тези, които действително могат да упражнят това право в рамките на изборния ден", смята тя. А различният правен режим при създаване на секции, добавя Йотова, води до неравностойно третиране на българските граждани.

"Вместо избирателното право на българските граждани да бъде път за приобщаване на всички български граждани към политическото управление на страната, изкуствено и необосновано се създават бариери пред упражняването на тяхно основно конституционно право", обобщава президентът.

Шансовете ветото да успее остават неясни. БСП, която подкрепя промените, е под натиск да им се противопостави. От ПП-ДБ например казаха, че ако партията иска да покаже, че се е променила със смяната на партийното ръководство, тогава трябва да гласува срещу поправките.

Като реакция на ветото, водачът на "Възраждане" Костадин Костадинов заяви в парламента, че Йотова е извършила "държавна измяна".