Асен Василев не е гей. "Сине, жените те разглезиха тебе", чул Бойко Борисов от баща си. Павела Митова кара куче на име Гъбата да каже "едно". Киро Брейка има нужда от подкрепа.
Какво е това? Старт е на кампанията за парламентарните избори през 2026 г. Мон Дьо (водещият Мариян Станков) е едновременно Бойко Василев и Хабермас, за гласове се разчита на тик-ток. Ами Румен Радев? А, да - сваля апликации от интернет, защото е прогресивен.
Твърди се, че цялото това "нормално", което отдавна не е ново, се произвежда в името на младия избирател, следователно и гражданина на бъдещето, отчитайки модерните технологии. Аз обаче не съм забелязал млад човек, силно заинтересован например от сексуалната ориентация на Василев. Забелязал съм много не-млади, отвратени от темата. Твърди се, че "жълтото" като съдържание и едносигналното като техника са ефективен инструмент за политическо убеждаване. Не споря, доста политици и партии пробиха тъй. Твърдя обаче, че
класата изисква да се ползват така, че да не се забелязват -
да бъдат капка в морето от много по-голям смисъл. А в политическата комуникация у нас съществуват само те. Къде са програмите, идеите, екипите, сблъсъкът на концепции - по толкова много проблеми по света и у нас? Няма ги.
Разбира се, всичко това са стари болки, характерни не само у нас. Обаче все пак по света, и формално да е, се опитва представяне на някаква политика, провеждат се лидерски дебати. В България последният диспут преди парламентарни избори се състоя преди 17 години, спореха Сергей Станишев и Борисов.
Твърди се още, че самото технологично време предполага такава политическа комуникация. След като хората все повече възприемат света чрез едно изречение и два мига в социалните мрежи, политиците също следва да се сместят в това безсмислие - иначе ще изпаднат. Обаче е и истина, че самите политици искат точно такава продукция - другото би значело усилия, нерви, способности за убеждаване, надделяване в спорове... Би изисквало и
по-високо лично ниво,
умни съветници, повече време, вложени средства. Защо им е да се главоболят, защо им е да пишат програми и ходят по диспути? Може и без... Я по-добре селфита, чупки, стойки, или едночасови монолози с предварително ясни "въпроси рецептурник" за детството, баба и космонавтиката като такава. Липсата на класа се пресича с лесното като подход.
И една посредственост, все по-голяма и по-голяма... Съчетана с нечестност при изразяването, защото посредствеността се нуждае от лъжа, за да дефилира като талант.
Има ли оптимизъм? Да чуем поне една смислена представа за решаване на проблем от действителността в тази и следващи кампании? Поне 1-2 алтернативи, които да оправдаят думата "избори"? Или, ако говорим конкретно за медиите, публицистиката да върне част от онова, заради което някога е измислена? Не. Отвратените отдавна са се отдръпнали, самосегрегирани са, обратната връзка към предлагащите "съдържание" са
откровени лумпени и/или партийни тролове -
насърчени и от характера на технологиите, и от самите предлагащи. Къпят се във взаимно обожание. Всякакъв дебат в тази среда, всякаква истина биха били нелепи. Всичко е счупено.
Това е, такъв е теренът на медийната политическа комуникация. И да има друго, потопено е.
