Ако спецпрокурорът за разследване на главния реши да кръсти свой акт "уведомление" вместо постановление, това напълно прерязва пътя за обжалване на въпросния акт. Така, дори с уведомлението да се отказва разследване на главния прокурор, няма кой да ревизира дали ад хок прокурорът е действал законосъобразно. Съдът приема, че не се занимава с "уведомления" и казва - трябва да има прокурор, назначен за контролиращ ад хок прокурора. Такъв обаче няма, защото законът е написан така, че контролиращ да не бъде назначен.
Накратко така може да се обобщи ситуацията със сигнал срещу Борислав Сарафов, подаден, докато той се представяше за изпълняващ функциите главен прокурор. Спецпрокурорът Антон Урумов отказа разследване, като прие, че Сарафов вече е проверяван за сочените в сигнала нарушения. Подателят на сигнала обжалва пред Софийския градски съд. Делото попада при съдия Петя Крънчева.
Тя пише в определението си, с което "Сега" се запозна, че жалбата срещу уведомлението е процесуално недопустима, защото е насочена срещу прокурорски акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. "НПК позволява обжалването пред съд само на постановленията за отказ да се образува досъдебно производство, се казва още в определението на съда. Крънчева напомня, че по закон постановленията, които не подлежат на съдебен контрол, могат да се обжалват пред контролиращия прокурор. На гражданина "следва да бъде указано, че разполага с възможност да сезира прокурора, осъществяват контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор", завършва определението на съдия Крънчева, която вероятно прекрасно си дава сметка, че контролиращ прокурор няма.
"Сега" вече е разказвал за въпросния отказ на ад хок прокурора Урумов да разследва Сарафов по сигнал, че е извършил престъпление по служба, както и престъпление срещу правосъдието.
Според Урумов сигнал с идентично съдържание вече е бил разгледан от предишния ад хок прокурор Даниела Талева, която е постановила и отказ да разследва, потвърден от две съдебни инстанции. Първият сигнал обаче е подаден през август миналата година, а вторият е от януари тази година, като в него се сочат действия на Сарафов след август 2025 г. Според Урумов обаче във втория сигнал няма нови данни. (Припомнете си сигнала тук.)
ИЗ ДОКЛАДА НА ВКС
Годишният доклад за дейността на Върховния касационен съд, през който минават сигналите срещу главния прокурор, преди да бъдат насочени към ад хок прокурора, констатира пороците в механизма за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор и неговите заместници, които го правят неефективен, и за това как специалният прокурор работи на тъмно и е зависим от хората, които трябва да разследва.
Едно от негативните заключения в доклада на върховния съд е, че не е гарантирана фактическата независимост на спецпрокурора. "След като той бъде избран на принципа на случайния подбор измежду съдиите, отговарящи на условията, дали съгласие и включени в списък, той бива назначен за прокурор във Върховната касационна прокуратура. Това означава, че той по необходимост има съответни вътрешноинституционални връзки във ВКП, включително и с лицата, които е назначен да разследва. Тези взаимоотношения не са подчинени понастоящем на някакъв законов регламент", пише в доклада. Според анализа не е намерен точният баланс по отношение на мястото и взаимоотношенията на съдията, избран да разследва главния прокурор, в системата на прокуратурата.
Друг недостатък е, че "липсва каквато и да е видимост и прозрачност в работата на ад хок прокурора". Това препятства възможността да се направи извод за ефективността и полезността на механизма. Нито ръководителят на Наказателната колегия на ВКС, нито обществеността разполагат с информация каква е съдбата на изпратените за разследващия прокурор преписки.
Единствената известна информация във връзка с работата на предходния спецпрокурор - Даниела Талева, е, че в края на мандата й е останала една висяща преписка, за която няма никаква конкретна информация повече.
Медиите нямат достъп до спецпрокурора, като той дори не отговаря сам на заявленията за достъп до обществена информация, подадени до него, а оставя това да прави главният прокурор.
"Би могло да се заключи, че тези негативни изводи от функционирането на новия механизъм до голяма степен са демотивирали съдиите, които отговарят на условията, да декларират съгласие за включване в списъка, от който на случаен принцип по електронен път се избира разследващ главния прокурор", се допуска в доклада.
Припомня се, че изобщо не са създадени предпоставки за определяне на контролиращ прокурор, който да е втора инстанция на спецпрокурора - текстът, който го регламентира, препраща към несъществуващ текст от НПК. "При този законодателен абсурд на практика, даже и да се стигне до назначаване на контролиращ прокурор, той не би могъл да осъществи функцията си за контрол на постановлението за прекратяване на наказателното производство поради липса на установен законов ред за това", казва ВКС.
