Възстановяване на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) предвижда законопроект, пуснат днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието. Разликата със закритата неотдавна комисия, превърнала се в символ на поръчкови разследвания и използване срещу политически и икономически опоненти, е, начинът на сформирането ѝ.
Проектът предвижда КПК да е петчленна, но само един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание. По един член ще посочват и президентът, общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и Висшият адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще е 5 години, без право на преизбиране, а председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий.
Според мотивите на проекта целта е да бъде създаден ефективен орган за противодействие на корупцията, чиято независимост е нормативно гарантирана в защита на обществения интерес. Освен това новият закон бил и в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на препоръките на Европейската комисия и бил нужен за второто и на третото плащане по НПВУ. "До момента заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа ЕК спря изплащането на общо 258 228 948 евро", обясняват още от Министерството на правосъдието.
Проектът е консултиран с ЕК, като отговарящ на изискванията на НПВУ, уверяват от МП.
На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание, ще внася и годишен доклад за дейността си.
С това предложение за избор на състав на Комисията се изпълняват изискванията на НПВУ за политически неутрален антикорупционен орган.
Законът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които подадат в неговия обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, министрите, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, евродепутатите и еврокомисарите от България и т.н.
Комисията ще работи по превенция на корупцията, но и по разкриване и разследване на корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и др.
Органите на Комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия, като това е изрично изискване на НПВУ, обясняват от министерството.
Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители, чийто статут ще е аналогичен на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори.
Антикорупционната комисия ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен
контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от КПК.
Предлагат се промени и в механизма за разследване на главния прокурор
С друг законопроект - за промени в НПК, се предлагат и промени, свързани с механизма за разследване на главния прокурор, който за близо 3-годишното си съществуване се оказа с много пропуски и недогледани детайли.
Въвежда се и ефективен институционален контрол върху действия на специалния прокурор, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва. Той ще се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд, който се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.
В мотивите изрично се посочва, че е налице "нетърпимо положение на празнота в НПК, включително поради препращане към несъществуваща разпоредба, което на практика блокира функционирането на механизма".
