Българският план за възстановяване е изключителен. Той отговаря на много сериозните изисквания и условия. Съчетава зеления преход с реформи. Това обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на пресконференцията си с премиера Кирил Петков.

"Почти 60% от плана подкрепят зеления преход. Това е изключително важно и добре дошло", посочи фон дер Лайен. Тя изреди декарбонизацията със законообвързващи ограничения на емисиите, съхраняване на енергия, инвестиции в интелигентни мрежи, инвестиции във връзките с Румъния и Гърция. Това е важно за диверсификацията.

Председателят на ЕК посочи като задължителни реформата в антикорупционната комисия и въвеждане на механизми за отчетност на главния прокурор. Инвестициите трябва да бъдат придружени от реформи, подчерта тя. "Всяка държава трябва да извърши конкретни реформи", обясни председателката на ЕК. "Вие трябва да извършите реформите и ще получите плащане. Това е като един добър договор", обясни тя. На конкретен въпрос счита ли проектът за изграждане на батериен парк за добър и как ще се гарантира, че производството на батерии ще е в България, като това е ограничаващо конкуренцията условие, Урсула фон дер Лайен отговори най-общо, че батериите са важни като част от енергината система. 

Планът ни дава голяма стъпка напред към енергийната независимост от Русия, посочи и премиерът Кирил Петков. По думите му "реалните пари от плана към края на лятото ще пристигнат в България". "Но реформите трябва да ги изпълним. Те не са просто обещания, а реални задачи. Тези реформи са нужни и без плана, но той е допълнителен стимул. Особено за възможността никой да не е над закона и само Господ да е над главния прокурор. България да стане прозрачна и правова държава", посочи Петков.

Фон дер Лайен похвали България за отношението й към бягащите от войната в Украйна, но не пропусна да посочи, че ЕК трябва да изпълни обещанието си към Северна Македония и Албания за членство в ЕС, което в момента е блокирано от българското вето към Скопие.

Фон дер Лайен има среща с премиера Кирил Петков и членове на Министерския съвет, както и с представителите на политическите партии в управляващата коалиция. В програмата й е включено и посещение в СУ, който е един от бенефициентите по плана. Планът е публикуван на сайта nextgeneration.bg

ПРЕДИСТОРИЯТА

Планът за възстановяване и устойчивост на България беше предаден на 15 октомври 2021 г. По регламент той следваше да е оценен от ЕК до 15 декември, 2021 г. Новото правителство обаче поиска едномесечна отсрочка, за да може да преработи отделни области като енергетика, върховенство на закона и транспорт. През януари бе поискана още една отсрочка, после - още две, като така се стигна до окончателен краен срок 15 април. Одобрението на плана идва малко по-рано, а вицепремиерът Асен Василев реши изрично да подчертае, че забавянето е било само 37 работни дни. В същото време срокът за предаване на плановете в ЕС бе април, миналата година и голяма част от европейските страни получиха аванси по тях, а някои - и първи плащания. 

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда реформи и инвестиции в 4 стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България. Проектите са свързани с отправяните към страната ни ежегодно от ЕК специфични препоръки за реформи в рамките на европейския семестър и координирането на икономическите политики на съюза. "Основните промени в областта на енергетиката включват мерки за ускоряване на изграждането на нови евтини възобновяеми източници и съхранението на евтина енергия за използване в пиковите часове, както и за намаляване на емисиите от производство на електроенергия. Актуализираният план не съдържа проекти за изграждане на газови централи, тръбопроводи и ангажименти за затваряне на въглищни централи в следващите години, подчертават оттам", изтъкват от МС. В същото време тези нови проекти пораждат редица въпроси и критики, особено мегапроектът за изграждане на батериен парк за съхранение на енергия от ВЕИ за 1,5 млрд. лв."В областта на върховенството на закона правителството засили реформите, свързани с антикорупцията, реформите в държавните предприятия и прането на пари. В транспортния сектор актуализираният план поставя като ясен приоритет железопътния транспорт чрез нови проекти за влаков състав, дигитализация в сектора и рехабилитация на жп линии", изтъкват от правителствената пресслужба в предварителното съобщение за посещението на председателя на ЕК.

Страната ни загуби правото да иска авансово финансиране от 13 % – такова се допускаше до края на 2021 г., така че ще може да очаква пари по плана при успешно изпълнени първи целеви показатели и етапи от обещаните реформи. Според Асен Василев първото искане ще бъде подадено до три-четири месеца, защото по обещаните реформи вече се работи. Василев очаква в страната ни тази година да влязат 1,3 млрд. евро. По регламент държавите членки имат право да правят искания за плащания два пъти годишно. Комисията има право да не одобри плащане, ако прецени, че съответните цели и етапи не са постигнати задоволително и държавата може да спре временно парите до отстраняване на проблемите. В случай, че не бъдат предприети мерки, финансирането в конкретните части на плана се намалява. България очаква тази година да договори 5-6 млрд. лв. от плана, въпреки че има възможност да иска до 9 млрд. финансиране в рамките на годината. 

В РЕЗЮМЕ

"Над 12 млрд. лв., разпределени в конкретни 57 инвестиционни проекти в 12 сфери, чиято подготовка и усвояване може да започне незабавно. Запазване на пълния капацитет на Маришкия басейн и едновременно спазване на ангажимента за декарбонизация; 10 000 бенефициенти за ВЕИ за жилищни сгради, използване на геотермалния потенциал на България; модернизация на жп състава - 62 нови електрически влака и междуградски железници; 260 млн. лв. грантове за технологични компании, 180 млн. лв. грантове за кръгова икономика; реформа в образованието; механизъм за контрол на главния прокурор, създаване на антикорупционна комисия с разследващи функции и прекратяване на порочните практики с инХаус процедурите". Това е резюмето на плана по думите на Лена Бориславова, началник на кабинета на премиера Петков.

РЕАКЦИИ

"Одобряването на плана е добра новина, но въпросите започват едва сега, защото пълната версия на новия документ се е появи преди ден", коментира Томислав Дончев на специален брифинг на ГЕРБ по повод подписания план. 

"Остава валидна и прогнозата ми, че до финалните ползватели едва ли ще достигнат средства преди началото на 2023 г.", категоричен бе депутатът и загатна, че в плана за възстановяване може да е пълно с неприятни изненади. "При такава късна поява на текста потенциал за обществена дискусия няма. Тепърва ще разбираме какви ангажименти е поело правителството пред ЕК", каза Дончев. Според ГЕРБ остава неясно дали правителството не е поели и други ангажименти, които са извън обхвата на плана, например такива, свързани с разширяването на ЕС.

Бившият енергиен министър Теменужка Петкова, сега депутат от ГЕРБ, пък обяви, че е останала изненадана да види в плана изваждането от състава на Българския енергиен холдинг двете най-печелившите търговски дружества Електроенергийния системен оператор (EСО) и Булгартрансгаз.

В плана като реформа 11 - "Подобряване на корпоративното управление на държавните компании в енергийния сектор", действително е записано, че за да се подобри прозрачността и конкурентоспособността на държавните компании в енергийния сектор се предвижда отделяне на собствеността на двата оператора на преносни системи за природен газ и електроенергия (т.е. „Булгартрансгаз” ЕАД и ЕСО ЕАД) от корпоративната структура на БЕХ и обособяването им като отделни публични предприятия, със 100% държавна собственост на капитала и принципал Министерство на енергетиката.

"Това означава финансов колапс и фалиране на държавната енергетика, тъй като тези две дружества са с активи за милиарди и печалби за стотици милиони. Прехвърлянето им към Министерството на енергетиката е първата стъпка към приватизацията на тези дружества. Нещо, на което ние устояхме през годините и това не се случи, но очевидно правителството на премиера Кирил Петков е имало какво да  крие от обществеността, а това са договорките, в които са везли по всяка вероятност с ЕК и ангажиментите, които са поели", коментира Петкова.

Жечо Станков от ГЕРБ заяви, че изваждането на двете най-печеливши дружества от БЕХ ще се отрази на емитираните облигации от холдинга и те може да станат предсрочно изискуеми. "Правителството трябва да е готово да изкара най-малко 2 млрд. лв. веднага и да се и да се разплати с инвеститорите, след като е готово да предприеме такива действия", каза Станков. Според него не е видно и какъв е ясният ангажимент, поет за Маришкия басейн. "Въпросът ми е: поеман ли е ангажимент от страна на правителството за съставяне на работна група на национално ниво, която да излезе с решение в максимално кратки срокове - до края на годината,  с ясна дата за затваряне на мощностите в комплекса?", попита депутатът.