Катаджията изскочи изненадващо зад детската пързалка и размаха слънчогледа. Момченцето го видя в последния момент, залитна с тротинетката и едва успя да спре на няколко сантиметра от пясъчника.

- Алоу, къде така с тия 5 километра в час? - строго го попита катаджията. - Към “Пирогов” ли бързаме?

- Аз, аз... - запреглъща момченцето.

- Какво става тук? - дотича запъхтян баща му.

- Вие ли сте придружител на водача? - вдигна вежди катаджията.

- Аз съм баща му, ако за това питате - поясни мъжът, след което придърпа момченцето към себе си.

Това обаче въобще не трогна катаджията.

- Книжка имаш ли, бе, сине бащин? - кимна към детето той.

- Ами, аз...

- Каква книжка, като е на осем години, вие наред ли сте?

Катаджията се усмихна снизходително, както само един пътен полицай умее.

- Аз дали съм наред, ще кажат компетентните институции! Вие обаче обяснете защо водач без книжка кара тротинетка в парка?

- А къде да я кара, у вас ли? - ядоса се бащата. - И какво ви става с тия тротинетки? Месеци наред кметицата се хвалеше как е успяла да осигури електрически тротинетки на гражданите, сега изведнъж почвате да се чудите как да затрудните използването им. Защо не помислихте за това, преди да ги разхвърляте из цяла София? А да не говорим, че тази на сина ми въобще не е електрическа, а детска.

Катаджията скръсти ръце, нещата не отиваха на добре, не обичаше да му се репчат някакви бащи.

- Електрическа, детска, все тая! - отсече той. - Аз не правя разлика между нарушител със синя кола и нарушител с червена! На мен ми е наредено да следя за реда и закона и на злото да смачкам фасона! Аптечка?

- Моля? - учуди се бащата.

- Аптечка има ли возилото?

Мъжът бръкна в джоба си.

- Имам един ацефеин, който ще изпия всеки момент, защото ме заболя главата от вас! Това брои ли се?

Катаджията се подсмихна. Как само ги обичаше отворковците!

- И оригиналничим! Браво! - после извади кочана с глобите и започна да си записва в него. - Светлоотразителна жилетка? Нямаме. Колан? Нямаме. Авариен триъгълник? Нямаме. Гражданска? Защо ли питам... Нямаме! Резервна гума?

Момченцето вече съвсем се разстрои и тихо започна да плаче до баща си.

- КАТ не вярва на сълзи, момче младо! - поклати глава полицаят. - Една нарушителка като тебе, на седем ли, на осем ли беше, рева половин час, ама мина ли й номерът? Не мина! - след което продължи. - Мигачите в изправност ли са? Гумите с какъв грайфер са? А предишни нарушения имаме ли?

Момченцето премига няколко пъти, после си пое дълбоко дъх. Трябваше да се успокои. Толкова пъти бе виждало как тати го прави, в крайна сметка не би трябвало да е чак толкова трудно. Беше яло безброй пъти безвкусната мусака на мама, това ли щеше да го стресне!? Ами онзи сладкиш с развалените яйца...?

Избърса си носа, спря да хлипа, въздъхна и бръкна в джобчето си.

- Ето - протегна ръчичка към полицая то. - Вземете да се почерпите.

- Какво е това? - учуди се катаджията.

- Две дъвки и седемдесет стотинки, толкова имам.

Полицаят помисли, но малко. После плъзна поглед наляво и надясно из детската площадка, уж случайно се попротегна, извъртя се леко към момченцето и каза:

- Пусни ги тука, в джоба.