Вървях си вчера по Руския проспект в Москва, покрай Гарата с краве масло и реших да мина през гаровата кръчма за чаша кафе русиано.* 
Пред мен стоеше неголяма опашка: мъж, жена, още един мъж, след него пак жена, пак мъж, нещастна бедна бабичка и двама нагли младежи.
Дойде редът на бабичката и слугата ласкаво я попита:
- Какво ще желаете, мила бабичко?
А тя му отвърна:
- Аз съм нещастна и бедна руска бабичка, дайте ми, моля, чаша гореща вода. 
А слугата ѝ рече:
- Не се безпокойте, бабичко, седнете, изчакайте за минутка. 
Тя седна на масичката. 
След известно време слугата донесе изписан поднос и го сервира на бабичката. А на подноса: горещо ароматно шчи, руска салата, сельодка в шуба, винегрет, котлет с краве масло, блини с червен хайвер и чашка ледена водка, да си сгрее душицата бабичката. 
Всички в кръчмата ахнаха, заплакаха от радост, избухнаха в аплодисменти - гледай, значи, как добродетелно се отнасят в Русия с възрастните хора. 
Но не щеш ли, двамата младежи с нагъл вид, започнаха да се възмущават с ярко изразен бандеровски акцент:
- Защо обслужвате тази дърта клошарка, а не нас?! 
На което слугата им отговори:
- Пфу на вас, опозиция с опозиция. 
Младежите поискаха да дойде управителя. Тогава излезе гостилничарят - собственикът на кръчмата, и също рече:
- Пфу на вас, хулигани с хулигани! 
Тая измет, вместо да се пръждоса, извадиха пистолети. Но гостилничарят по-бързо от тях извади сабя и с един рязък удар им отсече главите. За съжаление заедно с техните глави резна и моята. Тя падна на пода, търкулна се и написа този правдив разказ.
________
* Цялото въвеждащо изречение е построено на аналогии с "патриотичните" преименувания в РФ. Реална новина от септември 2026 е, че в менюто на ресторанта на Държавната дума са премахнали "Котлет по киевски" и са го заменили с "Котлет с краве масло". Така Киевската гара в разказа става Гара с краве масло, Киевският булевард, който води до гарата, става Руски проспект, а кафе американо - кафе русиано.