Историята на нашия народ е забележителна и лесно може да се разкаже с две думи. Отначалото народът седеше на дъба с горския дух и самодивите, и не искаше да мърда никъде. Тогава дойдоха Рюриковичите и обрулиха народа с боздугани на земята - да работи, вместо да безделничи, защото така е наредено от бога и защото да ходиш до Швеция за ядене е неудобно. Няма що, нахлузи гащите народът, прекръсти се в новия бог, почна да чопли земята и да сее ряпа, и да плаща с ряпа на Рюриковичите данък за царството. Мина се, не мина, дойдоха в галоп татаро-монголите от степите и покориха Рюриковичите. Така сложиха за народа двама царя: единият варяжки, другият татарски. Айде на всички сега давай ряпа! 
Додеяха вече татарите и болярите надянаха на народа ризница, па го наръчаха да освобождава Родината от неприятеля. Няма що. Обаче по време на игото всичко така се беше омешало, че не беше ясно вече къде е врагът, къде е Родината. Така се биха цял век без умора, създавайки руската държавност. 
Мина се, не мина, друг един цар видя колко страшно се мотае народът като муха без глава - и намисли всички да направи немци и католици. Обръсна брадата на народа, започна две кръвопролитни войни и заповяда картофи да се копат. А за да накара всички да ахнат, построи първият нормален град върху кости и блато, съвсем като италиански. 
От тия реформи пътищата на Рюриковичите и народа съвсем се раздалечиха. Едните го удариха на дуели и бални танци до сутринта, другите още по-дълбоко се заровиха в смрадливите си землянки. А за да спрат съвсем да се разбират, почнаха напук да говорят на френски с народа. 
Мина се не мина, изведнъж прогледнаха, че народът живее като животно, поради което се наложи да галопират с казаците до Париж и да сравнят как живеят хората там и тук. Видяното така ги разтърси, че решиха да взривят царя с бомба, за да турят на народа конституция. Чак на петия път успяха, обаче народът не оцени на душата прекрасния порив и предаде бунтовниците в участъка, защото баш тоя цар махна крепостните вериги на народа. 
Но интелигенцията с нейната конституция не мирясваше, искаше на всяка цена да облагодетелства народа: много се молеше, кълнеше капитализма за бездуховност и даже от скука измисли балета. Обаче народът на цялото старание само озверяваше още повече и се събра с поповете, да стават черносотници и да колят интелигенцията. 
Най-накрая, от втория път стана работата, образовани хора освободиха народа от абсолютно всичко. Абсолютно освободеният народ на драго сърце почна да воюва един с друг и със световната хидра - за светлото бъдеще. И най-накрая сам се победи. Едни ги бутнаха в ГУЛАГ, други в колхоза, трети ги сложиха да вардят първите и вторите. Интелигенцията така се потресе, че пак се запиля в Париж да пише мемоари. 
Дълго не утрая светлото бъдеще, ама помогнаха фашистите. Като победи фашистите, народът убеди себе и околните, че е изключителен и особен. И тъкмо свикна с новото светло бъдеще, интелигенцията пак освободи народа, макар че пак не я беше молил никой да го прави. Като освободи народа, интелигенцията лепна етикет "Полиграф Полиграфович"" на всички, надяна си галошите, каза адио и се пръждоса от неблагодарния народ към Париж да си купи салам и щастлив живот. 
Освободеният от съветската власт съветски народ пак се събра с поповете да стават черностници, избра си от народа народен цар и отиде на война с най-бкизкия съсед. А интелигенцията погледна от Париж с лорнета и почна жално-милно да кудкудяка от разстояние: cher ami, как можа това да се случи? Ами ей така! 
______
* От "Кучешко сърце".