СТАРА ПЕСЕН С НОВА АКТУАЛНОСТ
***
За чий бият камбаните
Автор: Сергей Шнуров, 2012
Сънят ми вчера страшен беше
Москва огромна пламна в миг
Червеният площад гореше
и рухна сградата на ЦИК.
Горяха коледни дръвчета
и мутри; Путин и Собчак
със тях момичета, момчета,
измряха всичките, до крак
Припев:
За кой звънят камбаните, Москва?
За кой дрънчат камбаните сега?
За кой звънят камбаните, Москва?
За чий - и на каква цена!
Бом. Бим, бам, бум!
Горят Медведев и Навални,
и бившият, и бъдещ кмет,
Лужков и той дойде специално,
но не успя да сложи ред.
Народът на протест гореше
с доброто, с лошото ченге
и киселинен дъжд валеше,
за да е още по-добре.
Припев: (...)
Гори телевизионна кула,
изчезва като празен звук
и замъци на кота нула
догарят бавно и напук.
И храмът Божи, и казаците,
и курвенските бани - в дим
Провинциалните руснаци
изчакват с вид невъзмутим.
(Свободен превод от руски.)
***
YouTubeРеших да запозная драгия читател с тази стара песничка (от 2012) на Сергей Шнуров и група "Ленинград".
В светлината на актуалните събития днес рускоезичният интернет припомня тази песен като мрачно пророчество за пламтящата Москва. Когато бе унищожен крайцерът "Москва" през 2022, народът пак си припомняше същата песен.
Песента е иронично-апокалиптична гротеска на Москва в пламъци, които изпепеляват всички емблеми и символи на белокаменния град - властта, опозицията, криминалните авторитети, Кремъл, кремълските ели, замъците на олигарсите, храмът Христос Спасител, баните и сауните с проститутки, кавказките бандити, високото и ниското, разкошът и циркът на столичния живот.
Оригиналното заглавие е двусмислено - "Почем звенят колокола" е едновременно препратка към "За кого бие камбаната" (по ком звонит колокол), но и риторичен въпрос - "на каква цена бият московските камбани?"; колко струва всичката тази суета?...
Но старата песен днес звучи и като лично предсказание за съдбата на самия Шнуров, който изпепели собствения си образ и премина класическия път на сатирика, превърнал се в това, което е осмивал безпощадно.
От циничен хулиган, който сече "правду-матку" в лицето на всяка власт, Шнуров с годините се издигна до приказно богат злобен придворен шут - докато окончателно погреба бунтаря в себе си.
Още преди голямата война Шнуров в един момент почна да гравитира около Евгений Пригожин и почна да изпълнява задачки-закачки на прочутия канибал и "готвач на Путин". Шнуров пишеше музика към героичните филми-екшъни за подвизите на "Вагнер" в Африка; атакуваше личните врагове на Пригожин в Петербург и други такива интересни занимания за независим артист.
Когато започна т.нар. Специална военна операция, Шнуров избра за мишена на сатирата си либералната опозиция, релокантите и подобни персонажи, които разбира се има за какво да бъдат критикувани. Но все пак е малко странна тази "йерархия на целите", когато страната ти води агресивна завоевателна война, а ти осмиваш критиците ѝ, биеш по слабите и прогонените, които може да са примерно мошеници, но не са канибали.
Шнуров е академичен пример за гигантски талант, който се превръща в карикатура на самия себе си.
