В постсъветското пространство, особено в Украйна, съществува явлението Ленинопад/Екатеринопад/Пушкинопад (премахване на съветските и имперските паметници). След дълга дискусия, продължила няколко години от Киев бе премахнат паметникът на киевлянина Михаил Булгаков, който беше сравнително нов (от 2007, доста след съветския период). Авторът Орхан Абдуллаев от Азърбайджан използва повода, за да представи Пушкин като част от имперското присъствие на Кавказ. Следва превод на публикацията му.
***
Покрай махането на паметника на Булгаков се замислих за това как нашите (азерите - б.р.) полагат венци пред паметника на Пушкин в Баку.
Паметникът на Пушкин в Баку бе издигнат през 2001 година като подарък от правителството на Русия за 10-годишнината от независимостта на Азърбайджан. Тоест това не е просто "мил паметник на поета". Това е политически жест на държава, която винаги използва културата си, за да маркира умело присъствието си.
Ще кажете, че Пушкин не е някой си послушко, а бунтар против властта. Хайде тогава да прегледаме няколко негови цитата.
1. Писмо до брат му Лев Пушкин, 1820:
"Диваците черкези са наплашени. Древната им дързост се изпарява".
2. Из поемата "Кавказки пленник":
а) "Кавказ, наведи се, идва Ермолов".
б) "Всичко пред руския меч се покланя".
в) "Кавказ предците си посрамва, / прибира бойните стрели".
г) "Черкезите, като всички диваци..."
Тук няма и какво да се коментира.
3. Из "Пътешествие до Арзрум:
"Черкезите ни ненавиждат. Ние ги изпъдихме от волните им пасбища: селищата им са разорени, цели племена са унищожени."
След което - цял абзац на тема какви повратливи и буйни страхливци са черкезите и как имат склонност да нападат по-слабите.
"Няма начин да усмириш черкезина".
"Кинжалът и шашката са продължение на крайниците им. Децата ги овладяват преди човешката реч, а убийството за тях е обикновено телодвижение."
Пушкин вижда имперския тумор, разбира го и си остава на страната на окупатора. Той описва колониалния меморандум: опасни племена на диваци - трябва да се обезоръжат и усмирят.
Нататък е просто прелест. Пушкин разсъждава, че добиването на източния бряг на Черно море ще отреже черкезите от турците и ще ги принуди волю-неволю да се сближат с Русия. След което пише:
"Влиянието на разкоша може да благоприятства укротяването им: самоварът би бил важно нововъведение".
И още "по-нравствено" средство той нарича евангелската проповед.
Колониализъм по учебник: военен натиск + търговска изолация + битова асимилация + религиозно мисионерство.
4. Да мръднем от Кавказ. Разбирам, че за Пушкин сме просто диваци и чурки (чурка - обидно прозвище в Русия за човек с произход от кавказките народи, б.р.), друго от нас не се очаква.
Из "Годишнина от Битката при Бородино":
"За кой остава днес Волиния? За кой - Хмелницкото наследство?" (Богда̀н Хмелнѝцки - украински национален герой от борбата срещу полската тирания, б.р.).
После - "Нима Литва̀ ще се откъсне?"... "Нашият Киев".
Тоест - Украйна, Литва, Волиния, наследството на Богдан Хмелницки - всичко това се осмисля като част от руското историческо тяло.
5. "Към клеветниците на Русия".
А тука е най-вулгарната бруталност. Полското въстание Пушкин го представя не като борба на един народ срещу империята, а като "семейна вражда" между славяните, където Европа хич да не си пъха носа. Най-тучните стихове - "Славяните се вливат в руското море? / Или пресъхва то?"
Ето го значи имперското ядро: другите народи не са равноправни субекти, а ручеи, които трябва да се влеят в руското море.
6. "Полтава".
Присъединяването на украинския водач Мазепа към шведския крал Карл се описва като измяна, Украйна "смутно се вълнува и шуми", после - "трепери бунтът им сиротен". Тоест, опитът на Украйна да се измъкне от Петър Първи, при Пушкин няма пълноценна субектност: това е измяна към царя и бунт.
Описах с примери миниатюрна част от имперското му съзнание. Паметник на Пушкин в неруска страна - това не е просто почит към поета и стиховете му. Това е културен маркер на бившата империя, забиване на знаме. Следователно, наличието на такъв паметник подлежи на дискусия - без истерия за "кенсъл култура" и без детско бръщолевене, че "Пушкин е извън политиката".
Четете го. Изучавайте го. Цитирайте го. Но паметникът на Пушкин - да върви на майната си.
Благодаря за вниманието.
Нота бене: против Лермонтов и Есенин нямам нищо против. Те не са били имперци като Пушкин. А Пушкин в Баку - това е като Киплинг в Индия.
***
Оригиналната публикация - тук:
