Медия без
политическа реклама

Есе

А вие пробвахте ли?

Автошарж на автора. Игор Поночевни е рускоезичен сатирик и художник, иноагент от 2024, релокант от 2015.
Фейсбук профил / Игорь Поночевный
Автошарж на автора. Игор Поночевни е рускоезичен сатирик и художник, иноагент от 2024, релокант от 2015.

Представете си, че Студената война между СССР и САЩ беше преминала в гореща фаза. По време на Карибската криза Москва се осмелява да удари Вашингтон (или обратното) с атомни (или неатомни) бомби. Върви си войната известно време. Завършва с чудовищни разрушения, но без да унищожи докрай човечеството. 
И гледай как след 100 години между историците се е наложил такъв консенсус: "войната между СССР и САЩ е била неизбежна". При това положение се счита за лош вкус да се твърди, че войната е можела и да се избегне. 
И на такива малоумни историци щяха да се смеят, както сега се смеят на историците, които твърдят, че ако го нямаше атентатът на Гаврило Принцип, Първата световна война можеше и да я няма. 
Нямаше да го има и Холокоста, ако го нямаше Хитлер, предполага Стивън Пинкър в една от книгите си - доколкото безумната идея за физическо унищожение на евреите си е негова лична мания (на Хитлер), несподеляна от никого.  
За общоприета се смята историческата мисъл, че убийството на Фердинанд е само повод. Щото, разбираш ли, 40 години Европа се готвила за световно клане и всичко си е станало по единствения възможен начин. Войната, викат, е била предопределена. 
Но ето че примерът със Студената война показва, че дългата подготовка за война не я прави неизбежна: 40 години два непримирими врага се готвят за схватка, много хора я приемат за неизбежна, обаче тя така и не се случва. 
Същото важи и в безкрайния спор за войната в Украйна и внезапната смърт на Путин: ама разбираш ли, войната беше предопределена, и разбираш ли, смъртта на Путин няма да промени нищо. 
Тази мисъл доста дълбоко се набила в главите, защото премества разговора от безстрастния анализ - даже не на личността в историята, а на историческата случайност - към руслото на мрежовата демагогия. 
Демагогът води за носа хората с приказки от типа: "ах, така значи, Хитлер да не би лично да е горил евреи в газовите камери; или ах, така значи, да не би Путин сам да я води тая война?" - и мести разговора от хипотезите какво би могло да се случи в един или друг случай към въпроса за моралната отговорност на народите. А тя сама по себе си е важна, но няма никакво отношение към темата. 
Когато казват: "смъртта на Путин нищо няма да реши", иска ни се да попитаме: "а вие пробвахте ли?"

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

есе, хипотеза

Още новини по темата