Руският (нелегален в РФ) сайт "Медуза" покани читателите си да разкажат за перипетиите си при пресичане на руската граница. Едно от читателските писма стана хит и се разпространи вирусно в рускоезичния интернет. 
Предлагаме превод на разказа, като разбира се не можем да кажем дали това се е случило наистина и точно по този начин. 
Възможно е разказът да е измислен, украсен или претърпял литературна обработка. Водят се спорове дали не е генериран от AI. Но миналите през подобни перипетии потвърждават правдивостта му - а най-правдиви са елементите, които звучат най-абсурдно. Затова великите абсурдисти гризат нокти и пушат нервно пред лицето на тази история. 
Ето какво разказва Иван (с това име е подписано писмото). 
***
Живея в Германия от седем години, но почти всяка година пътувам до Русия при родителите си. Досега проблеми на границата никога не съм имал, затова и не съм се подготвял специално. Не съм си разчиствал телефона, не съм трил кореспонденции - мислех, че няма какво да крия. Този път обаче след проверката на паспорта ми казаха малко да изчакам. След това дойде служител и попита имам ли втори телефон. Казах, че нямам. 
- А стари телефони?
Отвърнах, че вкъщи имам стар айфон с разбит дисплей. 
Той поиска уточнение:
- Къде именно вкъщи? 
Отначало реших, че това е стандартен въпрос и казах, че е в чекмеджето на бюрото ми. Отведоха ме в друга стая и ме накараха да разблокирам телефона, който носех. Служителят доста дълго разглежда снимките. Там нямаше нищо особено: пътувания, храна, приятели, скрийншотове. След това той се спря на снимка, в която стоя до контейнер за боклук в Берлин. 
- А защо сте се снимали до кофи за боклук? 
Обясних, че приятел случайно ме е снимал по пътя за вкъщи. 
- Случайно?
Той поиска да отворя датата на снимката. След това локацията. След това приближи един от контейнерите. На него има имаше стикер "Не на войната". 
До този момент изобщо не бях забелязал стикера. Служителят попита:
- Съгласен ли сте с това на кофата? Мислите ли, че така обществото се разделя? 
Казах, че така се разделя боклукът. Той пак попита:
- В какъв смисъл? 
- Наложи се да му обясня как работи немската система за сортиране на отпадъците. След това разговорът кой знае защо задълго се прехвърли върху пластмасата. Той попита защо капачките сега се прикрепят към бутилките и дали това ме дразни. Казах, че понякога ме дразни. Той си записа нещо. След това намериха снимка на закуската ми: хляб, сирене, кафе и конфитюр. 
- Какъв е този конфитюр?
Казах, че е френски. 
- Защо френски? 
Отвърнах, че е бил на промоция. Той поиска да отворя приложението си за банкиране и да намерим транзакцията за конфитюра. Не я намерихме, защото конфитюра го купи приятелката ми. Служителят поиска фамилията на приятелката ми. Казах я. 
- Тя гражданка на Германия ли е?
- Да. 
- А защо ви купува френски конфитюр?
Вече не знаех кой е правилният отговор и казах:
- Защото живеем заедно. 
Тогава той за първи път ме изгледа много внимателно.
- Тоест имате общо домакинство? 
Казах, че може би така излиза. Той пак си записа нещо. След това ми отвориха профила в Телеграм. Измежду последните съобщения имаше кореспонденция с майка ми. Мама пишеше: "Всичко е готово, чакаме те". Служителят попита:
- Какво именно е готово?
Казах, че са ми подготвили стаята. 
- Коя стая?
- Старата ми стая. 
- Защо тя все още е ваша, след като седем години вече живеете в Германия? 
Казах, че родителите ми така я наричат. Той поиска да се обадя на мама. 
Мама вдигна телефона и веднага попита:
- Мина ли?
Служителят вдигна вежди.
- Какво трябваше да минете?
Мама обясни, че има предвид границата. След това кой знае защо добави:
- Сложихме вече картофите. 
Служителят попита:
- Защо сте сложили картофите? 
Мама каза:
- Да се варят. 
След това той поиска да включа високоговорителя и десет минути говори с мама за това колко картофи е купила, къде именно и защо е решила да ги вари преди да дойда. 
В един момент мама каза:
- Младежо, картофки ще хапнете ли?