Една жена мъжът ѝ я заряза. Тя го преживяваше тежко. И за да облекчи страданието си, отиде на вилата. Седи си значи на вилата, вари жито, гледа през прозореца, хей, поле широко, жални песни пее, горко плаче.
А на туй поле широко бившият ѝ мъж преди картофи гледаше: сееше, копаше, събираше. Гледа жената, един картоф сякаш неприбран останал на майката земя. Отиде жената до нивата. И наистина. Вдигна картофа, а той - голям като човешка глава. "Виж ти, какъв е грамадански! - помисли жената. - Ще си направя шчи, цяла седмица ще имам ядене". 
Занесе картофа вкъщи, изми го в кофата от калта. Гледа жената, картофът - същи Путин: бузките му бухнали, очичките му ще закрият, а темето му сбръчкано и голо. Тръгна жената с ножче да го бели, а картофът, не щеш ли, с човешки глас ѝ заговори:
- Не ме бели, жено, с ножчето. Аз наистина съм Владимир Путин, президентът на цяла Русия. Като бях мъничък, връщах се веднъж от тренировка по джудо с другарчетата. Отидохме в църквата на Андреевската линия." И вместо да се помоля, реших да се изфукам пред другарчетата: качих се на амвона и снесох там една голяма купчина. Това го видя отчето-разколник и ме омагьоса, превърна ме в картоф. Сега лежа в калта, вместо да царувам над народа руски. 
И картофът заплака. 
Жената погали картофа по главата и каза:
- Не плачи, миличък. Ще измисля нещо. 
- И какво ще измислиш? - попита картофът. 
Жената се узмихна. Направи на картофа ръчици и крачета от пръчици. След това извади от килера мъжовия костюм, цвят зелена праскова, от сватбата. 
Облече с него картофа. И стана картофът същински Путин, Владимир Владимирович, като него невзрачен, очичките му играят насам-натам и вечно лъготи. 
Викна жената такси, настани картофа и седна до него. Отидоха в Москва на Червения площад. Застана жената пред Кремълската порта, натисна звънеца. Питат я:
- Вие за какво? 
Жената рече:
- Викнете някой от министрите, Путин съм довела, президента на Руската федерация. 
Дотича охраната, искаха да нашибат жената за лъжите ѝ. Обаче гледат в таксито - верно, че Путин седи там собственолично. Ахна охраната, поклони му се доземи. 
Взеха картофа под ръка, поведоха го в Кремъл. Влязоха в покоите. Там по диваните министри седят, хайвер плюскат с лъжици, водка с мадами пият, на рояла с оная си работа свирят,** радват се, че президентът само в бункера се крие, може и хич да не работят. 
Влезе картофът. 
- Що за бардак, другари? - страшно извика той. - Хич бива ли да не работим? 
Министрите се ошашавиха: "Ами кой тогава е в бункера?"
- В бункера е самозванецът-мошеник - отговори картофът. - Доведете го! 
Хукна охраната за Путин, влачат го от бункера. 
- Граждани, слушайте ме внимателно - каза картофът. - Когато бях мъничък, бях омагьосан, а вместо мен сложиха на руския трон мавританския магьосник и чародей, комуниста Барак Обама. Целта бе да разврати той народа православен с демокрация и либерастия.  
Путин се засмя гадничко и рече:
- Дръжки! Докажи го! 
Картофът си почеса темето плешиво и каза:
- Добре, добре. Щом наистина си Путин, я кажи, колко бенки на дупарата има Кабаева?
Путин се замисли дълбоко:
- Май три бяха. 
- Аха! - кресна картофът. - Да, ама не! Четири са! 
Доведоха Кабаева, свалиха ѝ гащите. Почнаха да броят и що да видят - верно че на дупарата ѝ четири бенки. Разбраха тогава, че Путин през цялото време ги е баламосвал. Запитаха картофа:
- Какво да правим с него?
- Отсечете му главата. 
Никой не се застъпи за Путин. Единствен министърът на извънредните ситуации почна да крещи и да скача на бой. Картофът заповяда да го хвърлят от скалата. 
Вързаха министъра, метнаха го в пропастта, а по телевизора казаха, че сам паднал. А на Владимир Владимирович Путин тайно му отсякоха главата. 
И оттогава над Русия картоф царува. А жената, дето го извади от калта, я тикнаха в лудницата, за всеки случай. Да не вземе, пази боже, да се раздрънка. 
И сега седи жената в лудницата, лови мухите, къса им крилата и злобно си мисли: "Направи добро, изяш лайно. Другия път никакъв картоф да не съм чула, каквото ще да си дръндори. Беля го, варя го, пека го, шчи, яхния, може и картофени кюфтета, а най-добре да го опържа. Със сланина и кромид-лук. Туй то." 
__________
* "Църквата на Андреевската линия" - авторска деформация. Става дума за пешеходния участък между 6-а и 7-а линия на Василевския остров в Петербург, където се намира църквата "Св. Андрей". 
** "Свирят на роял с оная си работа" - известен скеч от актьорския период на Владимир Зеленски.