ЕДИН ЗАВЕТ
Ветеранът на организираната престъпност П.Е. (98) вече наистина легна на смъртен одър и като усети, че наближава краят му, повика най-близките си съратници. 
Те наобиколиха печалното ложе и с наведени глави зачакаха завета на умирающия - знаеха, че според традиционните ценности той трябва да даде последно напътствие и вразумление на близките си. Те се чудеха - дали ще им покаже номера със снопа пръчки, или нещо съвсем ново в жанра... 
Умиращият заговори с тих, но твърд глас:
- Скъпи мои, на прага на гроба искам да ви кажа нещо много важно. У човека всичко трябва да е прекрасно и опрятно: и дрехите, и мускулите, и силиконката, и цветът на автомобила да е в тон с обувките!  
От близките на умиращия се изтръгна звук на одобрение и почитание. 
- Не искам да сте като ченгета-шкембелии, дето не могат да извършат едно коремно и да преодолеят 800 метра за 4 минути. Не е въпросът да избягате от преследването на дебелак с подагра, въпросът е, че ние имаме чест и достойнство. Ние не сме заплатаджии като шишковците в МВР. Те са презрени твари и чакат на държавата да ги хрантути, а ние изкарваме приходите си с честен и опасен труд във враждебна среда и с несигурни доходи. Затова никога не трябва да се отпускаме физически, ментално, както е гракнал Гарванът: nevermore! Поддържайте правилен хранителен режим, пийте много течности, грижете се и обръщайте внимание на близките си, винаги тренирайте редовно, независимо от интензитета на престъпната дейност. И макар да презираме жалките заплатаджии, вие все пак бъдете опрятни и в отношенията си с властта. Коректност и почтеност с отговорните фактори, а помилванията сами ще си дойдат. Затова бъдете стройни и корави като Радев, а не тулупи непомилвани и свине в тръстика. 
- Така е, вярно е, тъй трябва - понесе се шепот около одъра. 
Умирающият достигна кулминацията на предсмъртната си реч:
- А когато ни помилват, ще си отдъхнем. И ще чуем ангелите, и ще видим небето в елмази, ще видим как всичкото зло на Земята и всички наши страдания ще потънат в милосърдие. 
Коравите мъже оставиха сълзите им да валят като градушка. 
А старият П.Е. в пълно съзнание и с грейнало лице промълви последните си думи на църковно-славянски: 
- В руце Твои дух мой предаю, Господи. Помилуй мя!