На една жена мъжът ѝ отиде на СВО. Вече може да се казва нормално "на война", но жената по навик си мислеше в старите задължителни понятия. И мъжът пропадна там в неизвестност. А като няма труп, няма и гробни. Щом няма труп - нито копейка обезщетение за жената, поради което тя много силно се опечали.
"Ама как така? - мислеше жената. - Защо, мизернико, се помъкна там, защо? Пари ли нямаше?"
А после си каза: ябе я ДГД!
Отиде жената до магазина, купи три бутилки вино и семки за чоплене. Три бутилки - като Тримата богатири. Или като главите на ламята.
Пие значи и зяпа телевизора. Дават предаването "В света на животните". Разказват за косатките и белите мечки* - как живеят, с кого дружат, кого ядат и с какви чалъми се чифтосват.
Жената въздъхна.
И така стана ясно за жената, че косатките са умни животинки, социални. Живеят семейно. Грижат се за потомството си. Ловуват заедно. И въобще, гласът на диктора беше задушевен, проникновен, такъв мъж ми трябва - помисли си жената. Той сега щеше да ме прегърне...
А бялата мечка е най-големият наземен хищник в Арктика, другари слушатели. Но срещу стадо косатки и този хищник няма шанс - тъжно произнесе водещият.
Така да се каже, се ля ви. Така стоят нещата, жено, няма друг начин.
Първата бутилка вино свърши, жената отвори втората. Господ превръщал сълзите във вино. А тя, жената - наопаки.
Косатката в телевизора игриво плясна с опашка и дръпна от леда заплесналия се мечо. "Така му се пада" - помисли си озлобена от незнайно какво жената.
Нещастният мечок се гърчеше във водата, както покойният ѝ мъж в леглото, царство му небесно, когато се случеше да помачкат чаршафите.
"Мършо, къде на майна си Райна се запиля?"
Така е устроена природата в същността си, разбери, тъпачке: силният изяжда слабия - строго ѝ съобщи телевизорът със зловещ електрически блясък в очите. Това трябва да го осъзнаеш, глупендерице такава, за да разбереш света, в който живеем. Ферщейн?
Жената кимна на отражението си в телевизора, пийна вино и се замисли.
- А кои сме ние в такъв случай? - попита тя проблясъците на малкия екран.
Телевизорът не отговори. Косатката в туй време откъсна крака на белия мечок.
"Защо вместо тия кървища не послушам лекция по средовековна музика?" - възкликна мислено жената. Но тутакси забрави тая непотребна мисъл.
Телевизорът продължи да дудне от амвона своето Електрическо Евангелие.
Правилно ли разбирам, попита жената празното пространство, отваряйки последната, трета, съдбовна бутилка.
- Труп няма. Мъжът ми не е умрял. Пари значи не се полагат? Нещо май не излиза сметката?
Телевизорът почна да обяснява, че напротив, съвсем правилно е разбрала. И че той обаче е стар човек, и че постоянно му пишат в Телеграм - най-разтакованата социална мрежа, където постоянно някакви женки му пишат на американо-китайски и му предлагат да се потаковат. А той вече не иска да се такова, защото е стар човек. На него му дай да си копа градинката и да гледа кореноплоди с лапад.
Но за да му повярва жената, той, телевизорът, специално за нея ще извика един магьосник, волшебник, хиромант - и той всичко ще ѝ познае, на всички въпроси ще отговори. И това не е спам. Но тя има право да зададе само един въпрос. Един въпрос онлайн за цялото Човечество. Жената трябва да направи маскимално рационален избор. Разбираш ли, жено?
Жената преглътна и кимна. Макар че вино не остана нито капка, тя си оставаше трезва като бутилирано стъкло. Тя съжали, че не купи руска салата и се приготви да води битката за своето бъдеще. И за бъдещето на неродените си деца.
Телефонът звъни. Нищо не се случва. Звуков сигнал. Цялото студио е притихнало. Камерата бавно се приближава. Едър план.
- И така, да чуем въпроса! - каза гласът, като само от тембъра му жената затрепери като знаме на вятъра. Усети приятна топлина по вътрешната страна на бедрото.
"Май се напиках" - помисли с недоумение жената.
- Да чуем вашия въпрос! - нетърпеливо повтори Мирозданието.
Жената дълго мисли, така че водещите почнаха да я подканят и тя най-сетне попита:
- Кажете, моля, Исус Христос пушил ли е марихуана?
Дочу се грохот като при Сътворението на света.
"Би му мамата - помисли жената, заспивайки, - напиках се като пикла и паднах от леглото, а вече съм на 19".
_________
* "Мечки и косатки" - референция към резонансно изказване на Путин от миналата седмица. Президентът на РФ заяви, че на децата в училище трябва да се обяснява как косатките нападат на стада бялата мечка и я разкъсват, "за да разбере младото поколение защо трябва да водим СВО". Загадъчното изказване бе много коментирано, тъй като е биологически и политически озадачаващо - в природата описаната ситуация се развива изключително рядко, а бялата мечка е руски национален символ и емблема на управляващата партия "Единна Русия".
Автошарж на автора. Игор Поночевни е рускоезичен писател и художник сатирик, иноагент от 2024, релокант от 2015.
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal





