Бунтът на средната възраст

Понякога човек се вкарва в приключението "криза на средната възраст" и всичко наоколо почва да го дразни - опашката на касата дълга, не пуснали парното, спрели му топлата вода или пък жената го напуснала - и той се емва да критикува всичко, и разправя в интернет, че Путин бил мършляк. 
И всички наоколо също разправят, че определено е мършляк, а които не казват така, нашият човек ги засипва с обиди. И почва да осъзнава как навсякъде цари несправедливост и че така повече не може, и пише за това в блога си под някакъв си псевдоним. 
И за него тръгват слухове, че той е от нашите и че е най-автентичният и верен опозиционер. И започва той да препоства всички правилни постове, настоява всичките му приятели също да препостват правилните постове, а който не препоства, е продажник или полезен идиот. И се възмущава нашият човек от войната в Украйна, и всички го поздравяват какъв е смел и не се бои да казва истината. И той постепенно се въодушевява, и пише, че не трябва да мълчим, а трябва да протестираме и да се борим, и да не се спираме пред нищо, и да стигнем докрай като народоволците. 
И след това в един прекрасен ден влиза в кабинета му началникът, сяда на стола, мята крак върху крак, отваря си табакерата, пали цигарка и казва, усмихвайки се:
- Какво ви става на вас, Николай Сергеевич, миличък? Гледаме тука, от вашия компютър такива идиотщини се пръскат в интернета, да не дава господ! Путин, кой знае защо, ругаете, властта ругаете. Аз всичко разбирам, ясно ми е по човешки, че парното не са пуснали, топлата вода спряха и опашки стават по магазините, и жената избяга. Ама вие да не сте някакъв студент? Вие сте сътрудник на ФСС, цял майор вече. А пишете, с извинение, някаква пионерска, честна дума, простотия. 
И началникът започва тихичко да се смее и да тръска пепел в грижливо завита фунийка от страница с надпис "Дело 276/14", извадена от кошчето. 
И тоя ми ти опозиционер гледа като дивак срещу Петър Григориевич, и отговаря със страшно заекване:
- Извинете ме, Петър Григориевич. Простете ми, Бога ради! Дяволът ме подлъга. Сам не знам как стана тая беля. Няма да се повтори. 
- Да се надяваме, Николай Сергеевич. 
- Бога ради, извинете ме. 
И началникът става, гаси цигарата във фунийката, която вежливо отнася, взема ябълка от купата, илиза, а Николай Сергеевич трескаво си изтрива фейсбука и повече няма да му стъпи! А другарите му недоумяват - къде се изгуби известният карбонарий! И никъде не го намират, ни във фейсбук, ни в другите социални мрежи, и си мислят, че явно са го прибрали и зверски са го намъчили. И почват да събират с краудфъндинг пари за паметен венец.