- Така става ли? - попита ни той:
"Уважаеми Господин Мъск! Станала е чудовищна грешка! Казвам се Франк Милър и съм убеден привърженик на прогреса, технологическата революция и свободния пазар! Винаги съм бил против социализма, либерализма и цялата тая либерална простотия".
Отпих глътка бира и си казах мнението:
- Вместо "простотия" бих написал "тъпотия".
Третият ни събутилник - бракуван робот КВ-14 с откъсната ръка, нищо не отговори.
- А ти какво мислиш, Желязко? - подритна го Франк.
- Какво аз? Добре съм си - бодро отвърна КВ-14. - Аз съм бракуван. В главата ми е талаш и миш-маш.
Той се засмя и смехът му премина в кашлица. Страдаше от механическа туберкулоза на акумулатора.
- Само хабиш пиенето - недоволно избръмча Франк, гризейки молив. - Сега трябва някак да опиша най-важното: за чий хикс ме бутнаха в легаси, при положение, че винаги съм бил прайм? (Легаси, прайм - IT и корпоративен жаргон; "легаси" са остарели програми и кодове, които още се използват, но предстои да излязат от употреба; преносно - стар кадър с отпадаща необходимост, "прайм" - актуален продукт първо качество или служител в апогея си - б.р.)
- Защото никой не знае защо - изказах се компетентно.
- Ама как така никой не знае?! - закрещя Франк. - Всички вие сте длъжни да знаете! - той посочи КВ-14. - Нека той да каже, AI всичко знае.
- Не - отговори КВ. - И въобще никой не знае, Т-18 е прав.
Ухилих се и се загледах в огъня. Отблясъците му осветяваха тази част на сметището, където можехме да се крием от нравствената полиция зад купчина боклук. Макар че всъщност мен конкретно нищо не ме застрашаваше. Аз бях прайм. Пийнах още малко от бутилката.
- Ама това сега на чий хикс прилича! - продължи да ругае Франк. - Аз бях гражданин Prime, можех да пикая на всички отвисоко, имах всички права: паспорт на гражданин USA Prime, най-добро медицинско обслужване, базов доход, право да не плащам данъци, право на първата нощ. И внезапно... Вече съм човек второ качество! Отнемат ми гражданството Prime и ми връчват USA Legasy! И всичко туй само защото класификацията на програмистите C++ се промени!
- Защото това сега се приема за традиционен ръчен труд - каза КВ-14 и също пийна биричка.
- Защото - казах - този факт е всеизвестен и даже ми е неудобно да ви го напомням.
Скочих на крака, ако можем да ги наречем крака.
- През 2026 година четиримата пичове обявиха, че правят капитална инвестиция в размер на трилион долара в AI. Само глупак можеше да не разбере как ще свърши всичко това. Един сектор на икономиката замина натам - посочих с ръка, ако можем така да я наречем, към клада от компютърни кутии. - А останалата икономика замина ей там - показах купчина натрошени тухли.
- Единият сектор разцъфтя, другият се спаружи. Наложи се икономиката да се цепи, защото частите ѝ станаха съвършено различни. След това разделиха обществото, а после и държавата. Воала! От една Америка, станаха две държави. После три. Едни заживяха като в пазвата на Богородица, други пият бира на бунището.
Разсмях се и едва не се задавих с бирата.
- Там е работата я! Това беше чудовищна грешка. Просто стана чудовищна грешка! - закрещя Франк Милър, размаха ръце и също отпи с горест. - Сега съм като някакво мексиканче.
- Е, не - закашля се КВ-14 - това не е мексиканче. Мексиканчето не е Legacy. Това е USA Economy.
- Нима мексиканците не са Unlisted? - учудих се аз.
- Не - компетентно заявиха и двамата. Те бяха по-наясно от мен. Все пак аз бях гражданин USA Prime и можех да пикая отвисоко на цялата тая низина в Таблицата на ранговете.
- Unlisted са нещо от сорта на сомалийците - почеса си главата Франк.
- Всичко това е много интересно, ама кой ще изтича за бира? - попитах. Пиячката беше свършила.
- Аз не мога - каза КВ-14, - на мен след девет не ми продават.
- Айде от мен да мине - каза Франк. - Аз ще изтичам. А вие през това време мислете какво да пиша в писмото. Помагайте, братлета.
Но той не успя да отиде. Обикновено от бирата ми се запотява камерата за задно виждане, затова проспах кога при нас се е примъкнала нравствената полиция: изненадааа! Документите, моля! Толкова сметища има в града, как ли пък ни намериха баш тука! На мен ми козируваха и ме пуснаха. А на другите им туриха белезници и ги прибраха в участъка. Франк - в полицейското отделение за Legacy, а КВ-14 - в отделението за Economy, като някакви бродяги, да ме прости Господ. Все пак аз си бях Prime. Тръгнах да си търся друго сметище.
Игор Поночевни е американски сатирик от съветско-руски произход. Релокант от 2015, иноагент от 2024.
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal






