За обратния ефект на карикатурната пропаганда - как злият фантом се превръща в идеал

"Незнайко на Луната" на Николай Носов излиза на бял свят през 1964 г. (в България през 1966 г. - б.р), по замисъл като сатира на капитализма, но се превръща за съветския читател в едва ли не единственото достъпно художествено описание на това как е устроена пазарната икономика. 
В книгата са показани реалии, с които съветският човек никога по-рано не се е сблъсквал: акционерни дружества, фондова борса, кредит, предприемачество, реклама, монополи. Лунният капитализъм всъщност изглежда доста жив, динамичен и интересен. 
Точно както Адът на Данте изглежда за предпочитане пред скучния Рай, капитализмът се оказва по-привлекателен за съветския човек от социалистическата благодат. 
Юношата читател порасна и видя по телевизията "Международната панорама" (седмичен тв-обзор за събитията по света - б.р.). Това, което трябваше да демонстрира пороците на капитализма, се оказа доста по-интересно от достойнствата на социализма. 
Пропагандата показваше Америка като страна, където животът препуска с невероятна интензивност: всички стрелят, грабят банки, стачкуват, правят стриптийз, пият уиски в каубойските барове, богатеят, разоряват се, играят на рулетка и вдигат скандали. 
На фона на сивото съветско ежедневие тези американски безобразия изглеждаха извънредно увлекателни. Това беше забраненият плод и той беше необикновено сладък. 
Америка от "Международната панорама" беше в действителност несъществуваща страна: САЩ от съветската телевизия представляваше абсурден миш-маш от различни епохи и социуми: Дивия Запад от XIX век, гангстерският Чикаго от 1920-те, расовата сегрегация на Юга, Лас Вегас, Холивуд, Нюйоркската борса. Но съветският зрител мечтаеше да открие Америка именно такава, каквато я показваха по телевизора. 
В съветската карикатура американският милионер обикновено беше самодоволен дебелак, заобиколен от красиви полуголи жени, с пура и торба долари.
Съветската пропаганда крещеше: "Погледнете какъв отвратителен тип!" А зрителят със завист си мислеше: "Ей това е живот!"
Тръмп се оказа именно такъв, буквално излязъл от съветските карикатури: самодоволен милионер, собственик на небостъргачи, красавици, казина, разкошни автомобили. С него винаги вървят скандали, вулгарност, култ към парите и демонстративно презрение към условностите.
Това беше истинската американска мечта в понятията на съветския човек: правото на богатия да прави всичко, което намери за добре. Не свободата на словото, не независимият съд, не защитата на личността от държавата, а свобода от всички ограничения благодарение на парите. 
Защото съветският човек мечтаеше не просто за богатство. Той мечтаеше за богатство, освободено от каквито и да било ограничения. В съветската система богатството беше съмнително, срамно, престъпно; налагаше се да го криеш. 
В карикатурната Америка милионерът, наопаки, демонстративно и самохвално го излагаше на показ. Тръмп направи демонстрацията на богатството си основа на своята публичност. 
Тръмп буквално излезе от телевизионния мираж на съветската пропаганда, която не просто не успя да отврати зрителя от капитализма, но сама формира от този материал естетическия идеал, който впоследствие се въплъти за този зрител в Доналд Тръмп. Тръмп се оказа материализация на съветската мечта за всемогъществото на парите. 
И точно това съветският човек обикна с цялото си сърце.