Четвъртък вечер - времето за музикални забавления на нашия любителски състав. Току-що бяхме изсвирили Брамсовия до-минорен струнен квартет. Наред бе да подхванем благ-мажорния си разговор.

- Приятели - започна инспектор Мошика, - забелязал съм, че повечето добри криминалисти са и добри музиканти. Това обстоятелство е отразено и в литературата. Шерлок Холмс за разтуха свири на "Страдивариус". Авакум Захов се забавлява с "Кремона", а инспектор Стрезов свири в тамбурашкия оркестър на юристите. Главобръснатият, привидно груб Иван Гешев е нежен флейтист. Едва ли тези факти са единствено каприз на случайността. Те издават закономерност. Навярно музицирането и криминалистиката са когнитивно сходни дейности. И ако това е така, то всяко музикално произведение би трябвало да има свой криминален прочит, и обратното - всеки криминален етюд може да се транскрибира в музикална партитура.

- Интуицията ми подсказва, че хипотезата на Мошика е вярна - обади се д-р Егаров. - В "Записки на следователя" Лев Шейнин разказва потвърждаващ я случай. През 1940 г. в московския Парк на културата ловко е обран капитан Смирнов - командир на танкова рота. Следствието зацикля. Облаците над офицера се сгъстяват - откраднат е и партийният му билет. Навярно ще бъде разжалван и изпратен в Приамурския край - сбогом подмосковски вечери, сбогом сочни момински устни, здравей Гаолян! Малко преди това да стане, Шейнин чува по радиото валса от новата джазова сюита на Шостакович. Музиката го омайва и рисува ярка картина - неделна привечер в парка, ухае на безгрижие. В темпо анданте кантабиле се разхождат празнично облечени  хора. Ето го напетия капитан Смирнов - в парадна униформа, под ръка с Клавдия, в чиито сини очи може да потъне цял крайцер. На 72-рата секунда от валса Шейнин вижда как към тях се доближава симпатична двойка - момък с униформа на летец полярник и блондинка с плисирана пола. Летецът моли за огънче, запалва цигарата си, козирува, жените си разменят любезни усмивки и после всички продължават разходката си. След малко Смирнов установява, че са изчезнали партийният му билет, портфейлът, орденът "Красная звезда" и пръстенът с рубин, приготвен за Клавдия. Шейнин действа светкавично - описанието на споходилото го видение изпраща до всички милиционерски постове. Подир час са задържани Марк Фукс и Изидора Климовна, джебчии виртуози. Сломени от доказателствата, двамата се разкайват и връщат откраднатото. Капитан Смирнов е спасен. По-късно става герой на СССР.

- Докторе, този случай събуди един мой спомен - обади се Мошика. - Ще си позволя да ви го разкажа.

След Втората световна война започва икономически подем. Липсва обаче работна ръка. Милиони мъже са загинали. Нужни са нови - здрави, силни, работоспособни. Започват опити за тяхното ускорено създаване като хибрид между човек и антропоидна маймуна. В България с това се заема проф. Холиолчев от военния институт по ветеринарна медицина. Това ми е известно от мой приятел биолог, работил дълги години с Холиолчев. Наши разузнавачи отвличат и доставят шимпанзето Бернас, препитавало се като като помощник-художник при Пикасо. През 1961 г. експериментите на Холиолчев неочаквано успяват. Създаденият хибрид е означен като обект F-16_Block70. Ражда го Евдокия - асистентка на професора. Младенецът е наречен Спиридон - здраво, силно, необичайно окосмено дете. Отглеждат го в лабораторията. В 1973 г. програмата за хибридизация е внезапно прекратена. Спиридон заживява при майка си, а Холиолчев губи интерес и към двамата. Случаят ме срещна с професора през 2008. В един неделен ден в полицията идва сигнал за кънтящата музика в жилището на самотен професор. Адресът е посетен от патрул. По-късно ме потърси пристигналата на мястото следствената група. Огледът вече привършваше, а съдебният лекар пушеше до трупа:

- Мъртъв от 2-3 часа. Навярно травматично увреждане в тилната област, кореспондиращо с удар на главата при падането на пода.

Дежурният следовател докладва:

- Покойният е проф. Холиолчев - саможивец. В жилището няма следи от борба или взломяване. Падайки на пода, клетникът е притиснал дистанционното и звукът от уредбата е станал форте. Нищо друго за отбелязване, освен няколко косъма - дълги и твърди.

От уредбата продължаваше да звучи Вердиевата "Силата на съдбата. "Son tua col core..." - домът на маркиз Калатрава. Неговата дъщеря Леонора споделя, че обича метиса Алваро. Маркизът презира връзката ѝ. Леонора решава да избяга с Алваро. Следва сцената с нелепото убийство - хвърленият от Алваро пистолет изгърмява при удара си в пода. Калатрава е смъртоносно ранен. Музиката ми разказваше за последните мигове на Холиолчев.

- Колеги, очевидно е, че професорът е жертва на силата на съдбата. Нейната стойност може да изчислите, като умножите масата на съдбата по нейното ускорение - казах на екипа и си тръгнах.

По-добре благородно мълчание пред многословна истина!