Понеделник, 5 октомври вечерта. Илияна Йотова и Кирил Вълчев са във Варна на предизборно посещение. От градинката на "Севастопол" трябва да минат пеш до Юнашкия салон, където да се срещнат с граждани. Но не могат да тръгнат - стотина души ги затискат с любов, цветя, искат да се снимат. Множеството все пак поема. Водят Йотова, областният управител Марио Смърков; край тях депутати прогресисти, Борислав Гуцанов, тук-там се мярка Вълчев. И много охрана, много.
Стотината души вървят могъщо бавно подобно на процесия. "Брависимо", чува се от близка сладкарница, Йотова спира да се види с хората. Оперният ас Гео Чобанов, някога колега журналист, ѝ пожелава успех насред множеството. Изведнъж откъм пресечка се стрелва изискан младеж, поднася роза. Мъж с мустак, някога земеделец, въртящ църковни имоти, а може би и още (кой знае?), я спира край катедралата - вероятно нещо за църквата си говорят. И други хора се пожелали да се здрависат.
"Абе, нещата са режисирани.
Един-двама от тия появили се хора са спонтанни, другите са нагласени", казва ми стар приятел от партийните среди. Нима? Аз пък си мислех, че са напълно естествени.
Малко по-късно намирам младежа с розата. Водим следния диалог:
- Добър ден, розата червена ли бе или бяла?
- Бяла.
- Вие от младежкото БСП ли сте?
- Не. Аз съм д-р Чаушев, голям приятел на Румен Радев и "Прогресивна България". Нямам нищо общо с БСП, затова розата бе бяла.
Юнашкият салон е пълен, побира към 300 души. Там са: цялото БСП - Варна, състоящо се от другари в апогей и другари в немилост; всичките местни прогресисти;
Илия Коев, зам.-кмет на Благомир Коцев до вчера, Христо Рафайлов, зам.-кмет
до оня ден; Петър Кандиларов, Иван Великов, областни управители от НДСВ, ДПС; Николай Танчев, някога кандидат-депутат от ДБ; шефове на държавни структури, половината областна администрация, частни бизнесмени; земеделци без нива, активисти на труда без ден трудов стаж, хубави момичета с грим, момчета с релеф; ветерани на българо-съветската дружба, ветеранки от патриотичните дружества; общинари, които хората не познават, но са винаги или в общината, или в сивите зони до нея... - абе, отворена е срещата, всякакви хора са дошли.
Домакин е министърът на туризма и областен координатор на "Прогресивна България" Илин Димитров. Взема микрофона, щастлив е. "Делеше ни една плоча", умилява се той колко добре познава Йотова - има предвид не грамофонна, а панелно-бетонна плоча, понеже били на съседни етажи (преди време и двамата бяха в президентството). "Нас плоча няма да ни дели", добавя следващият оратор Кирил Вълчев. Метафората за плочата ще да е много яка.
Вълчев говори около 25 минути и буквално ме хвърля в шок. Чудя се как може дългогодишен журналист, при това медиатор на политици в слушано предаване,
да не знае, че трябва да каже точно 2-3 приказки
Хората не са дошли заради него, някои до оня ден дори не подозираха за съществуването му. А какво говори Вълчев ли? Какво, застанал мирно зад трибуна-статив?! Казва, че с госпожа Йотова ще работят за даване на гражданство на хора от български произход, но с изпит за езика; че жена му не е от Варна, но е живяла във Варна; че Варна расте, за разлика от Провадия; че на входа на Морската градина до надписа Varna трябва да има Варна; че обединена Европа заимствала девиза "Единни в многообразието" от Свети Кирил, на когото е кръстен. А, да - разказва какво е написала Варненска област на пилона в Рожен. Уважаеми читатели,
тръпнете ли да узнаете
какво е написала Варненска област на пилона?!
След него Йотова е направо свежест, мелодия. Говори разчупено, твърдо, но и с интонация като при приказка, движи се с микрофона пред публиката. Има таланта да говори за толерантност докато клъвва нетолерантните, но някак обединяващо ги клъвва. Например: "Нима обществото ни има нужда от разделение, противопоставяне? Няма, макар някой от опонентите....". Казва, че няма да предаде нито един българин, за значението на Варна, какво рекла на сесията в ООН, за коалицията на мира... Залата я аплодира на крака при думите, че няма да позволи нито един български войник да бъде пратен в Украйна. Нещо важно, без ирония казано - Йотова благодари за подкрепата първо на БСП, после на "Прогресивна България". И друго, още по-важно, което ѝ прави чест, тъй като отдавна е рядкост. Казва, че
никога няма да спре да уважава писателката Здравка Евтимова
само защото е влязла в инициативния комитет на Андрей Гюров. "Тя има право на избор". И добавя пак за нетолерантните, че оплюли Лили Иванова, задето е в нейния инициативен комитет.
Цялата тази картинка от процесията и в Юнашкия салон е ясна, обаче аз наблюдавах и случайните хора, покрай които премина множеството. Реакциите им, доколкото в такива ситуации обикновен човек въобще реагира.
Джензита, еснафи,
гъзари в центъра на Варна - нещата бяха в диапазона "любопитство - кълн доброжелателност".
Но да се върнем в Юнашкия салон. И Йотова говори дълго. Всъщност, аз отидох да чуя въпросите на хората към нея. Но не бе дадена думата за въпроси. Зазвуча "Една българска роза" и хората бяха поканени да се снимат, гушкат, целуват с президентката - кандидат-президентка. Половин час трая точно това. Признавам, че нямаше място за никакви въпроси.
