Медия без
политическа реклама

Новини с добавена стойност

Притча за магаретата в кладенеца и банята в девическия манастир

Из "Политически НЕкоректно" по БНР с водещ Силвия Великова

17 Септ. 2023Г-н БАЛЕВ
Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

"Новини с добавена стойност" е неделен радиобюлетин - петминутка в стил академичен пънк-рок.

***

Тия дни попаднах на една старинна притча за магарето, което паднало в кладенеца. 

Паднало магарето в кладенеца, а стопанинът му се почесал по темето като изчислителна машина. 

И след кратък размисъл стопанинът взел решение: магарето е старо, кладенецът е пресъхнал, най-добре да ги зарина и да реша два проблема наведнъж. 

Почнал да мята лопата след лопата стопанинът, а магарето захванало тъжната си песен и заревало на умирачка. 

Ала малко по-късно магарето притихнало и разбрало, че това не е часът на неговата гибел, а иде спасението му. 

Защото всяка лопата пръст, която падала върху магарето, то изтръскавало от гърба и главата си. Така буците пръст се озовавали под нозете на магарето и то постепенно тъпчело с копита и бавно се издигало. 

Най-накрая, след като се издигнало достатъчно, то весело изскочило от кладенеца и хукнало, колкото го държат старите кокали. След тая процедура сигурно е било доста прашно магарето и две седмици е кашляло с магарешка кашлица, но все пак излязло от кладенеца на четири крака, живо и почти здраво. Откопчило хайванчето още известно време живот под слънцето, а не под земята - там където зреят картофите. 

И тук в края на притчата, разбира се, мъдреците с големи бради добавят някаква поука за това, че в живота може да ни засипват с кал и пепел, но това да се окаже не проклятие и гибел, а благословия.

Защото ако сме умни като магарето от притчата, всеки път, когато животът ни опръска с кал, ние трябва гордо да си забършем главата, да си изтръскаме ризата, да си отупаме гащите, да се отърсим от пръстта и да стъпчем тая земна маса, за да се издигнем малко нагоре. 

Разбира се - трябва да сме поне толкова съобразителни, колкото магарето от притчата. 

Аз в момента се сещам за две такива паднали и въздигнали се магарета в българската политика. 

Делян Пеевски, а по-късно и Бойко Борисов, поотделно и заедно, през годините падаха през глава в кладенеца на общественото недоволство. Заслужено или не, двамата са се докарвали до положение на обществен враг номер 1. Цели партии се родиха от недоволството срещу реалното или мнимо демонично всемогъщество на тези политически магарета. 

И като продължим да разгръщаме алегорията за магарето в кладенеца, какво виждаме. 

Борисов и Пеевски не са съдени и осъдени, и като мишени на общественото недоволство в някакъв смисъл станаха жертви на прото-кенсъл културата. Кенсъл културната революция, знаете, това е жестокият бич на нашето време. И нашите магарета, чиято поучителна история разказваме, също са охкали под ударите на тоя бич.

На вълната на анти-Борисов и анти-Пеевското народно недоволство се издигнаха определени политически субекти реформатори, демократи и генератори на промяна. 

Те дори станаха стопани на България за известно време и почнаха бързо-бързо да засипват падналите в кладенеца магарета. 

Нашите демократи, реформатори и носители на промяна неуморно сипваха пръст, кал и баластра в кладенеца с магаретата. 

Магаретата в кладенеца пък постоянно се отърсваха от праха, чакъла и пръстта, с които ги засипваха. И стъпвайки върху наслоенията от пръст, кал, инертни материали, падналите магарета Борисов и Пеевски бавно се издигнаха отново до зоната на обществената търпимост. 

И като излязоха от кладенеца на изолацията и отхвърлянето, те постъпиха още по-удивително от магарето в притчата. 

Магарето от притчата, щом се измъкнало от кладенеца, тутакси търтило да бяга, плюло си, така да се каже, на копитата. 

А нашите политически магарета Борисов и Пеевски казаха на тези, които ги засипваха с пръст и кал:

Ние благодарим за това, че с общи усилия се измъкнахме от кладенеца, обаче доста се окаляхме. Хайде сега да ни изчипкате, да ни избаняте, да ни излъскате паласките, да ни сапунисате всички части, да ни изплакнете подробно и да ни подсушите, като внимавате за деликатните зони! 

Забравихме да споменем, че тоя кладенец с паднали магарета се намира в девическия манастир в град Самоков.

А нашите магарета заедно с техните прогресивни теляци от кладенеца скочили право в банята на девиците от манастира. 

И сглобката щракна със страшна сила като райбер в деликатна ситуация.

Едно магаре
и още едно магаре
паднаха в кладенец дълбок.
Добри другари -
магаретари-реформари,
решиха да дадат урок. 

Първо ги окаляха,
после ги оваляха.
Накрая минаха през банята
и клекнаха до копанята. 

Още по темата