facebook
twitter

После

Реконтра

ОстаФки и мусака

1959

Прибрах се вкъщи, а жена ми ме почна още от вратата.

- Ела и седни – каза ми с тон на пренебрегнат ексхибиционист тя, - трябва да ти съобщя нещо важно.

Развод, стиснах палци наум аз и инстинктивно затърсих с поглед куфара й.

- От известно време нещо все си недоволен от мен – започна жена ми, - оставяла съм била хладилника отворен, забравяла съм, видиш ли, постоянно котлоните включени, все едно сме напълнили кухнята с ценности и един евентуален пожар ще ни ги вземе всичките… Вчера пък за пореден път ми направи забележка, че мусаката ми пак е без патладжан! Затова в името на семейството и за да няма повече спекулации в публичното пространство, аз реших да си подам оставката.

Помълчах известно време, за да съм съвсем сигурен, че нищо не разбирам, след което попитах:

- Молим?

Жена ми вдигна рамене:

- Всички в държавата подават оставки, явно е дошъл моментът и за моята – после театрално бръкна в джоба си, извади смачкан лист от тетрадка и ми го подаде. – Ето, подписана е.

По средата на листа с големи разкривени букви жена ми беше написала „Остафка“, а отдолу от четвъртия опит бе успяла да се подпише красиво.

- Решението ми бе трудно – продължи тя, - но с оглед добруването на това домакинство, а и след дълъг разговор с коалиционния партньор взех това трудно за мен решение.

- Коалиционният партньор? – вдигнах вежди аз.

- Маминка – поясни жена ми.

Въздъхнах. Всеки път, когато станеше въпрос за маминка и нейните съвети, у мен назряваше силното желание хем да се обеся, хем да си прережа вените – толкова силни бяха чувствата ми към нея. Но в случая все пак реших да съм диалогичен, затова спокойно попитах:

- И какво мислиш, че ще стане, като си подадеш оставката?   

- В смисъл? – не разбра жена ми.

- В смисъл, какво очакваш да се промени в домакинството ни след оставката ти?

- Ми, нищо няма да се промени – учуди се тя, - ти глупав ли си, аз нали затова си я подавам! Цветанов като си подаде оставката, какво се промени? Ами Цецка Цачева? Ами тези там другите, забравих ги какви бяха? Хората си подават оставките и нещата си продължават по същия начин, то това е цялата идея. Не да се правят някакви промени, а да се създаде чувство за морален акт.

- Тоест – замислих се, - сега трябва да се чувствам морално удовлетворен, така ли? За мусаката без патладжани?

- Точно така – кимна жена ми, - защото повече от това няма да получиш. В България оставката се смята за най-висша форма на наказание – някой като си я подаде, все едно вече е лежал в затвора три години. Затова и аз така, подавам оставка заради мусаката без патладжани, ти съответно се изпълваш с чувство на морална удовлетвореност, а после си продължаваме напред по същия начин.

- Без никакви промени? – попитах.

- Точно така – потвърди жена ми, след което бръкна в джоба си и извади още един смачкан лист от тетрадка, на който беше драскала някакви неща. – Отиди до магазина, това е списък с продуктите, които ще ми трябват за вечеря, ще правя мусака.

Внимателно прочетох списъка. После за всеки случай го изчетох още веднъж и чак след това някак научно отбелязах:

- В списъка няма патладжан за мусаката.

- Няма – потвърди жена ми и отиде в кухнята.

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Обзор на добрите предложения (става дума за пари)

14.06.2019

Весел Цанков

787 1
Ти! Дерадикализира ли си?

13.06.2019

Румен Белчев

739 1
Този кокал чужд

12.06.2019

Георги Гълов

644

Коментари

dobadoba

Хареса ми.

⚓️

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Права е жинката.

И аз така. Си я подадоф. Остафката на гражданка. Станаф си волна селанка. Хармония с природата около мен и моралния  закон в мен плюс таа жица що ми е за сичко останало.

 

Ескапизъм йок обаче. Патлиджане по приятелски: пекани на фурна с домати или пълнени. Може на кьопоолу или имабаялдъ. Плюс домашно разбита тарама, ма не по граждански; без леб вътре. И домашен леб. Айде, де!...

Влез или се регистрирай за да коментираш

×