В основата на преврата 

- Ти си в основата на организирана престъпна група, която иска да свали от власт най-красивото и най-способно правителство. Искаш да разрушите мира и демокрацията. Обвиняваме те в подготовка на преврат! 
Бяха дошли рано сутринта, бяха ме извели на двора, където аз сам доброволно полегнах на тревата. Погледнах ги от долу на горе: 
- Това са пълни глупости. Искам кафе. 
Онези не спират: 
- Дори в градския транспорт ти водиш активна атака срещу правителството. 
- Аз! Дума не продумвам с непознати хора! 
- Стоиш сред хората и тежко въздишаш! Най-лошият вид антиправителствена пропаганда! 
- Знаете - викам им, а тревата ме гъделичка зад ушите - кой кога въздиша, така ли? 
- Ние - казват ми - всичко знаем! 
Олеква ми. 
- Тогава ви е ясно, че нямам нищо общо с вашите дивотии за преврати и борба с властта. 
Те не се съгласяват. 
- Говориш с твоите комшии, че у нас ще стане по-добре. 
- Вече и това ли е престъпление? 
- Много голямо! В нашата държава само един човек може да казва кое е лошо и кога и колко по-добре ще става! И това в никакъв случай не си ти! Ясно ли е, или да ти кажем името на човека? 
Вдигам рамене. 
- Леле! Представям си какво ме чака, ако бях казал, че тука ще става още по-зле! 
Те викат: 
- Не, не си го представяш. Кога и къде се събира вашата група? 
Опитвам се да мръдна малко и да се настаня удобно. Странно - досега не бях полягал в двора си. 
- Нашата група - започвам аз - се събира веднъж седмично, играем карти и пием бира. Има и такива, които лющят водка, но после главата ги цепи. 
Те стават още по-строги. 
- Не те питаме за това. Кажи ни за преврата, който готвите, и искате това правителство да падне от власт! 
- Хора - викам им, - какви групи, какъв преврат? Ние от години нямаме пукната пара в джоба си, едва кретаме по улиците, вие за преврат питате! Бъркате ме с някого! Питайте онези с парите, те има какво да бранят, ние - не! 
Прекъсват ме. 
- Ние не бъркаме! Ти направи опит за атентат веднага след като нашият премиер на всички обеща, че доходите на населението ще се удвоят най-скоро. Помниш ли какво каза ти? 
- Нищо не си спомням! 
- Ти - викат - каза, че населението ще има по-високи месечни доходи само ако със закон се премахне получаването на аванс. Това си е абсолютна пропаганда и опит за детрониране на нашето правителство. 
- Може ли - питам ги - да седна, уморих се от толкова лежане. 
Няколко чифта ръце ме хващат и ме нагласяват в седнало положение. Из двора ми крачат извънземни, които по черните скафандри имат надпис на кирилица "Жандармерия". Бродят и няколко телевизионни екипа. 
- Тези там - казвам - ще изпотъпчат тревата и ще изплашат до смърт кокошките ми! 
- Кокошки отдавна нямаш, изкла ги всичките през годините. 
- От глад - уточнявам аз. 
- Остави празните приказки - съветват ме, - а вземи да признаеш всичко, за което те питаме. Кой друг е в групата срещу правителството? 
Предлагам им: 
- Вие ми кажете! Аз нищо не знам по въпроса. 
- Народът ни...- започват те, но този път аз ги прекъсвам. 
- Ето това е отговора! - викам. - Ако вие броите народа за организирана престъпна група - и мен ме пишете там, без значение срещу кого е. Така става ли? 
Те се споглеждат. 
- Народът - викат - обича премиера и правителството и никога не би вдигнал ръка срещу властта. Да не съжаляваш някой ден за думите си? 
Казвам им, а те си го записват: 
- Каквито и измамници да управляват, те последни узнават, че народът ги мами. 
После се отпускам и пак полягвам на двора. Тревата ухае приятно.