facebook
twitter

После

Реконтра

Намерение за управление

742

Само аз се смеех с глас и развалях атмосферата на мир и любов, която  владееше залата. Направо се заливах от смях. Сръчкаха ме отляво:

- Млъкни! Ще те изхвърлим навън!

После и отдясно ме сритаха:

- Ей, тъпак! Никой не се смее, когато премиерът говори на народа си! Виж – цялата зала е пълна с хора, много от тях си водят записки, а ти се кискаш през цялото време! Млъкни!

Исках, ама не можех да се спра да се хиля. Двамина мълчаливо се изправиха пред мен, хванаха ме здраво, изведоха ме на улицата и затвориха вратата на залата.

- Чухте ли го? – питам ги. – Видяхте ли какво точно каза той?

- Всичко чухме и си отбелязахме – казват.

- Нито чухте – викам им, – нито забелязахте какви ги говори.

- Първо – казах аз, – той подчерта, че правителството има намерение за построяване на голям хъб и ние ще станем световен разпределител на газ.

- Второ – той най-сериозно рече, че неговите колеги от Запада много му ръкопляскали, щото щял да издигне нови заводи, поликлиники и предприятия, където всички ще отиват с радост и доволни. Такива били правителствените намерения!

Продължих да изброявам:

- После премиерът ни разказа как се е срещнал с негови приятели от Изтока и там били подписали документи с намерения за бъдещи строежи и постижения.

Поех си дъх.

- Голям успех за премиера било и подписването на намерения с много и различни партньори за направата на гребенчета, фиби за коса, рибарски кукички и голям пакет кинкалерия. Това щяло да отвори хиляди работни места, хората щели да бъдат щастливи и доволни от живота си.

Онези ме гледат още по-строго.

- И ти какво точно не разбра? – питат ме.

- Вие следите ли внимателно думите му – на-ме-ре-ни-я! Всичкото, което описа премиерът, е нещо от някакво бъдеще време, напълно далече от реалния живот – и най-важната му дума е намерения!

- И затова се смееш, така ли?

- Че то си е смешно! – признавам им. – Той не рече нищо за настоящето, за днешния ден. Просто не разбирам как цялата зала е пълна с хора, които седят сериозни и едва дишат.

- Разбери – казват, – той, премиерът, така говори, за него бъдещето на народа е най-важно! Хората много се кефят, че някой мисли за тях, виждаш, залата е препълнена. Никой не се смее на думите му – гледат живота си, вървят напред и нямат никакви оплаквания.

- Вижте – казвам им, – аз за първи път слушам премиера на живо!

- Не може да бъде! – шашват се онези. – Има ли още такива хора като тебе!

Вдигам рамене.

- Не знам, бе. Нямах какво да правя и затова дойдох. Много смешна работа!

И ги питам най-сериозно:

- Ами хората, народът? Как така другите не се смеят, а? Или наистина вярват на думите на премиера?

- Народът много добре разбира премиера си – не критикуват управлението му, защото я ясно, че правителството толкова може, но поне има намерение да управлява. Народът е свикнал някак си с него.

- Добре, де – питам ги, – хората нямат ли намерения да живеят нормално някой ден?

- Тука – викат – са само онези, които имат намерение довечера да гледат телевизора, а утре да се събудят без главоболие. Тези, които искат да живеят нормално, не са в тази зала – ние това добре го знаем.

- Аха, ясно! Ние трябва да се гордеем със своето бъдеще, защото с всеки ден става все по-зле!

- Нещо такова! – добавят те.

Признах им:

- От години не съм се смял така! Нищо, че всичко това отдавна не е смешно!

- Ние – казват ми онези – не видяхме друг да се смее!

После затръшнаха вратата на залата и ме оставиха сам на улицата.

Все още няма коментари

Още

Бойко ще ни спаси!

21.11.2019

Деян Копчев

139
Ти ментиш

06.11.2019

РУМЕН БЕЛЧЕВ

559
Нерде гадост, нерде радост

Влез или се регистрирай за да коментираш

×