facebook
twitter

После

Реконтра

Купонът сега е по морето

1693
Pixabay
Предишните и те застрояваха - това е тежкото бетоново наследство!

В Гърция може да имат безкрайни плажове, лазурна вода и морски дарове, обаче нямат нашата специфика. Това си помислих, докато лениво се чудех да се отместя ли от пътя на багера, или той ще спре. Нещо в начина, по който скърцаха веригите му, подсказа на свикналите ми уши, че ще спре, и наистина, закова се до главата ми, облъхвайки ме с нафтена жега.

- Здрасти! - чух жизнерадостен глас, от онези, дето те карат да се замисляш за убийство.

- А няма нужда... - измърморих с надежда, че ще отмине.

Не отмина, ами явно клекна до главата ми, защото усетих, че закри слънцето.

- Ама страшно приличаш на едно приятелче! Ако не го беха застреляли още миналия век, щях да се закълна, че си ти!

Поотворих клепачи:

- Това е много интересно, ама дали не може...

Той се нацупи:

- Е затова сме на този хал! Щото всеки е забол глава в екрана на телефона си и... - багеристът се запъна, обърна се и извика към барчето в началото на плажа: - Цуцка, какво беше онова за телефоните?

Пищна блондинка изцвърча нещо иззад гърдите си, но с онзи не разбрахме нищо. Той махна с ръка:

- Интелигентен си, разбираш за какво ти говоря!

Онзи се изправи, отупа дланите си от пясъка:

- Тръгвам! А ти да вземеш да се отместиш метър-два встрани, да не ти счупя слънчевите очила с багера!

Понечих да затворя отново очи най-нагло, когато се сетих, че очилата са на очите ми и докато чудовищната машина да каже "бръм-бръм" с гърчене изпълзях встрани, влачейки след себе си плажната кърпа.

 След като допълзя до мокрия пясък, багерът, доста сръчно командван от багериста си, започна да копае гигантска дупка. От нямане какво да правя, отидох наблизо, пък извиках:

- Хотел ли ще строите тука, или частна вила?

Мъжът спря двигателя, извади отнякъде две кенчета бира и скочи до мен:

- Ето, да разквасим устите, че жегата не прощава!

Разквасихме ги и той ми обясни:

- Копая пясъчен замък! От дете ми е мечта да изкопая най-големия пясъчен замък и ето, най-после мога да осъществя детската си мечта! - той изтри с опакото на дланта си безценна мъжка сълза, издуха носа си в прибоя и продължи. - Парите не унищожиха детето в мен! Дадоха ми простор и възможности за...

Той се замисли, пък подвикна към барчето:

- Цуцка, за какво бяха парите?

Откъм блондинката долетя цвърчене, в което и двамата напрегнато се вслушахме, но нищо не разбрахме. Той махна с ръка:

- Интелигентен си, разбираш за какво ти говоря!

Кимнах:

- Разбирам.

- А осъждаш ли ме? Има ли в теб гняв срещу мен? - взря се в черните ми очила той.

- Не! Хора сме, дявол да го вземе! - отсякох, пък добавих по-спокойно. - Дали ти се намира още някоя бира?

Намираше му се, при това и за двамата, обаче тъкмо да надигнем новите кенчета, приближи някакъв чесън по потник.

- Братче! - примоли се той на багериста. - Бъди човек, ела да ме дръпнеш, че закъсах с фекалката на мокрио песок!

Сочеше съответния камион с почти потопени в морето задни колела.

- Какво търсиш където не ти е работата?! - попита моят човек.

Другият се пообиди:

- Баш там ми е работата! Изгребваме септичните ями на комплекс "Интернешънъл Спешъл Юнивърс Пена Холидей"!

- Ама нали изливате фекалката от скалите отсреща?

- Изливаме, обаче мен ме е шубе от високото, та дойдох тука. И фекалката затъна в мокрия песок! Дръпни ме, братче, ще почерпя!

- Изсипа ли фекалиите, щото пълен няма да те дърпам, ще ми отиде феродото на багера!

- Обиждаш ме, братче!

Онези отидоха да свършат работа, а до кулата на спасителя кацна хеликоптерът на някакъв баровец, вдигайки облак пясък и такъв шум, че не си чувах дори мислите, затова хич и не мислих, ами надигнах бирата.

Soundtrack: 

 

Все още няма коментари

Още

Тръмп повиши интереса на туристите към Гренландия

22.08.2019

804 2
Вече и онази работа е като тази

23.08.2019

Весел Цанков

1834 1
Пламнахме

Влез или се регистрирай за да коментираш

×