facebook
twitter

После

Реконтра

Глупост връз глупост

1154

В малкия партиен офис седяха двама и решаваха судоку.

- Здравейте – казвам аз, – идвам лично да ви подкрепя в предстоящата изборна битка, имате моя глас, така да знаете.

Онези се спогледаха.

- Наистина ли?

- Разбира се! Вие сте партията, която винаги е казвала само истината, с две ръце подкрепям вашата програма за управление!

- Ама ние – викат те – още нямаме програма…

- Нищо – тупам ги аз по раменете, – когато си напишете програмата, ще знаете, че имате един сигурен поддръжник.

В щаба на следващата партия ме приемат с отворени обятия.

- Ние – казват – разчитаме на вас, гласът на народа е на първо място!

- Браво – казвам аз, – това е пътят на всяка партия към победата и светлото бъдеще. Слушайте народа, нищо друго не е важно.

По обяд стигам до офиса на партията, която е опозиция на управляващите.

- Искам – казвам – да ви поздравя и да ви кажа, че съм с вас! Само така, напред!

Те ме гледат с неразбиране.

- За какво поздрави?

- За вашата опозиционност. За вашия характер. За всичко. И най-вече за обещанията ви, че ще победите. А после ще има мир и любов за всички!

- Значи – питат ме – ти ни подкрепяш, така ли?

- С две ръце – викамq – винаги съм ви подкрепял така, както вие винаги сте подкрепяли угнетените и онеправданите! Долу измамниците и разните корумпета!

- И – питат ме – ти ще гласуваш за нас, така ли! Да те отметнем в общата бройка, а?

- Само турете монополите в ъгъла, на колене, с вдигнати ръце и ме отметнете във всички списъци, винаги ще ви подкрепям.

Дадоха ми кафе и сандвич, а после аз поех към лъскавите офиси на управляващата партия. Там ме приеха с известно недоверие.

- Кой те праща? Тука случайни хора не идват!

- Никой не ме праща – най-честно си признавам, – идвам по своя воля. Не мога да не дойда и да не призная колко мъдро и правилно управлявате държавата и съдбините на всички мои братя и сестри! Дойдох да се поклоня пред вашия управленски мащаб!

- Ти ще гласуваш ли за нас на изборите!

- Разбира се! Ще гласувам за вас с двете си ръце, колко пъти мога!

Те пак ме гледат.

- И няма да искаш нищо в замяна, така ли? Пари, постове, разни други услуги, а?

- Хубава работа – викамq – как може да си помислите такива неща!

- Щото – викат – всички говорят, че ние купуваме и продаваме гласове. И тука идват всякакви, все искат нещо, пазарят се. Ти не си от тях, така ли?

- Няма такова нещо! – потвърждавам аз. – И постове, и пари, всичко си е за вас. Идвам с чисто сърце, да си говорим за програми, за управление. Щастието на света зависи само от вас. 

Прибирам се по късните часове, а приятелите ме чакат и отдалече започват:

- Пак ли каза на всички партии, че ще ги подкрепиш, ще гласуваш за тях и че те са единствени?

- Така е, на всички го казах – признавам азq – не се сдържах. Партиите се скъсват да ни говорят глупости, заливат ни с обещания, които никога няма да се изпълнят, кълнат се, че ни обичат и не могат без нас. Е, този път аз ги изпреварих. И ще постъпя като тях – нищо няма да изпълня от това, което им обещах! Да видят те колко е хубаво!

Приятелите ми атакуват морала ми:

- Всичко, което им каза, е лъжа и измама!

-Така е то – викам им, – ама не правите забележки на партиите, а на мен. Твърде много очаквате от тези, от които не може да се очаква нищо.

- Бъдещето никога няма да дойде при нас! – клатят глава приятелите ми.

- Светлото бъдеще – викам – е единствено и само за нашите партии. За нас бъдеще не се предвижда. Но си имаме минало, което ще ни стигне за години напред.

Все още няма коментари

Още

Как защо!
Безпрецедентно дирене

22.05.2019

Румен Белчев

622
С Кубрат и Бойко тръгваме на курс

17.05.2019

Весел Цанков

1367

Влез или се регистрирай за да коментираш

×