facebook
twitter

После

Реконтра

Бридж с коалицията 

620
Три карти, три карти, три карти, днеска аз, а утре ти - из операта "Дама пика" по Пушкин на Чайковски.

Премиерът мразеше да играе по задължение. Играта на карти винаги трябваше да носи удоволствие, а не досада и умора. Но нямаше как! Черно на бяло бяха записали, че министър-председателят ще отделя време и ще играе карти с коалиционните си партньори. Ето и сега – седяха на масата и се гледаха. Един вицепремиер – и то без портфейл, захванал се да работи като национален шумозаглушител. Втори вицепремиер – без мундир, военнонедостатъчен отвсякъде. Третият – лидер и партийнонепотъващ морализатор. Китка отвсякъде, дето и за игра на „Сляпа баба“ не ставаше, ама хайде! В името на социалния мир и държавното спокойствие премиерът сядаше срещу коалиционните си партньори и чакаше да раздадат картите.

- Аз – казваше онзи, дето все се бореше с шума – не съм съгласен всеки път премиерът да ни бие на карти. Това не е честно, а и не е вярно. Ние сме много добри картоиграчи.

- Иначе – викаше вицепремиерът – ще започнем да си мислим, че се играе с нагласени карти и ние все сме губещи.

Премиерът тихо ги успокояваше:

- Въобще не се налага да мислите каквото и да е. Давайте да играем!

Военният вицепремиер също вземаше думата.

- Колеги – викаше той – играта на карти е отговорна работа. Ние трябва да играем честно и почтено. Да няма белязани карти. Да броим честно резултата. Той, народът, това чака от нас, нищо друго. На изборите ние му обещахме да не гледаме чуждите карти, защото сме чисти и морални.

- Ние – не спираше военното вице, – никога не крием карти в ръкавите си! Това го правеха тези, дето бяха преди нас, ама днеска вече не са в никаква игра. Народът иска честни картоиграчи да го водят напред.

Последен се изказваше партийният лидер.

- Най-справедливо е – викаше той, – когато аз раздавам картите. Щото всичките тези игрички аз съм ги играл много преди вас. Картите трябва да се раздават правилно. Дали са белязани, или не – няма никакво значение, важното е козовете да са в правилните ръце.

Вицепремиерът, дето го дразнеше всякакъв шум, винаги повтаряше:

- Колеги, моля, начи, по-тихо да шляпате картите на масата. Тишината ние я обещахме на нашите избиратели – предлагам по-тихо да играем, да не се чува много. Щото аз, дето се вика, успешно преборих десетилетен шум по летни и зимни курорти, въведох ред и сега ще дадем лош пример, ако шляпаме картите като обикновените хора от плебса.

Премиерът вдигаше рамене.

- Отговарям ви така – първо не може всеки път да коментирате, че аз ви бия. Просто побеждава най-добрият. Второ – никога не играем с белязани карти и това народът чува и вижда по телевизора си. Трето – съгласен съм, трябва да играем тихо. Давайте картите!

Военният вицепремиер почти се изпъна:

- Слушам, подайте ми тестето. Ние в армията най-добре знаем какво да правим с картите, като ги пипнем.

Партийният лидер, както винаги, опонира:

- На вас народът не ви плаща да лющите по цял ден белот. Когато се явявахте на изборите – какво обещахте на хората? Рекохте, че ще модернизирате нашата армия, ще замените белота с по-интересни и важни игри като шахмат, например. И какво изпълнихте – нищо! Аз ще раздавам картите!

Взе тестето, майсторски го разбърка, а после бързо раздаде на партньорите си. Премиерът огледа картите си и обяви:

- Три пики.

Вицепремиерът по шумозаглушаването доволно се ухили:

- Четири кари!

Вторият вицепремиер почти извинително рече:

- Господин премиер, аз имам четири купи.

Партийният лидер приглади коси и най-невинно обяви:

- Пет спатии!

Премиерът въздъхна и уморено повтори:

- Три пики!

- Пас.

- Пас.

- Пас!

Битката, както винаги, приключваше по късна доба и публиката, жадна за добри новини и безплатни зрелища, чак на другия ден научаваше крайния резултат от играта на коалиционните партньори...

Все още няма коментари

Още

Бъбреците на личните данни

Румен Белчев

12.12.2018

304
Пакетиран въздух

Георги Гълов

11.12.2018

548 1
Коледна Йорданка!

Деян Копчев

10.12.2018

1046

Влез или се регистрирай за да коментираш