Умна шайба ще се използва официално в двете най-големи хокейни лиги в света от следващия сезон. Почти едновременно и НХЛ (в Северна Америка и Канада), и КХЛ (в Европа) обявиха въвеждането на технологията с чипове, която ще позволи следенето на всяко движение по леденото поле както на шайбата, така и на състезателите.

Континенталната хокейна лига, в която играят 27 клуба от 7 държави - предимно от Русия, но и от Беларус, Финландия, Казахстан, Китай, Латвия и Словакия, възнамерява да поеме всички разходи по нововъведението, обяви през май президентът на КХЛ Дмитрий Чернишенко. Технологията вече бе изпробвана по време на Мача на звездите в КХЛ, който се проведе в Казан, както и на някои от мачовете в редовния сезон на лигата, играни във финландската столица Хелзинки. 

"Технологията "умна шайба" и чипове в екипировката на хокеистите ще присъстват във всеки мач през следващия сезон. Във всички зали ще бъдат монтирани сензорни датчици, които със скорост до 100 пъти в секунда ще отчитат информацията от чиповете. Така в реално време различните ползватели ще могат да получават данни по огромен брой параметри - се казва в официалното съобщение. - КХЛ ще стане първата хокейна лига, която ще внедри тази технология. Всички клубове, безвъзмездно и в еднаква степен, ще получат достъп до по-голямо количество статистики в базовия пакет, като КХЛ ще поеме всички разходи. От клубовете се изисква само съдействие за инсталиране на системата в техните зали и контрол за наличие на чипове в екипите на хокеистите и в шайбите по време на мачовете".

Всъщност съобщението на КХЛ не е съвсем точно, защото такава технология (английското наименование е smart puck) въвежда и най-авторитетната лига в света - Националната на САЩ и Канада. Това обяви още на 25 януари комисионерът ѝ Гари Бетман по време на Мача на звездите в Сан Хосе. 

НХЛ си партнира в това начинание със специализираната германска фирма Jogmo World Corp., която ще поставя микрочипове на екипите на играчите (на предпазните кори на раменете) и вътре в шайбите. Датчици за приемане на сигналите от тях вече се монтират на някои от залите, като до лятото ще бъдат разположени във всички 31 хокейни арени. Апаратурата се състои, най-общо казано, от 14-16 антени на трегерите под покрива и 4 камери. 

По този начин НХЛ ще се присъедини към футболната НФЛ, която е първата от четирите големи лиги в Северна Америка, въвела такава технология за проследяване (баскетболната НБА и бейзболната МЛБ към момента ползват друг тип системи, включващи радари и миниатюрни камери).

Хокеистите в НХЛ попълвали въпросник, в който са отговаряли дали са съгласни да бъдат "обект на проследяване" с чипове. Проведени са много тестове и са обработени мненията на играчите и специалистите за евентуални промени и подобрения в системата. Така че лигата е готова да въведе системата за всички 2542 мача от редовния сезон 2019/20 (в КХЛ техният брой е 718).

Всъщност работата по smart puck започва през 2013 г. - доста след като телевизиите изобретиха т.нар. светеща шайба, за да може зрителите да виждат добре траекторията ѝ на малките екрани. Тестове на различни системи бяха правени на някои от мачовете на звездите (включително и на последния в Сан Хосе), на световното първенство през 2016 г. и в два двубоя от редовния сезон 2018/19 в Лас Вегас.

"За 6 години направихме много тестове - най-вече на шайбата по отношение на нейната издръжливост, но и относно това как се държи по време на игра. Това е нещо, с което на нито един друг спорт не му се налага да се пребори", заяви главният вицепрезидент по търговското развитие на НХЛ Дейвид Лихански. 

Изследователите и инженерите в института "Фраунхофер" и в Jogmo вярват, че са успели дотолкова, че хокеистите да не забелязват микрочиповете на предпазните кори по рамената си и да не могат да направят разлика между умната шайба и вулканизираното парче гума, което е част от ледения спорт повече от век. Най-трудно е било постигането на еднакви динамични параметри с тези на оригиналните шайби - един и същи отскок от мантинелата, един и същи контакт със стиковете, едно и също поведение при плъзгането по леда. Но и това в крайна сметка е постигнато, макар материалът да е различен.

Има и друго: "Шайбата невинаги е в движение, така че тя трябва да бъде активирана, преди да бъде пусната на леда, и деактивирана след това. Чиповете трябва издържат при удар със 180 км/ч, самата шайба се удря в мантинелата с огромна скорост. Има много предизвикателства, а и самото боравене с данните е съвсем ново нещо за длъжностните лица и за хората от статистиката."

НХЛ използва по около 12 шайби от вулканизирана гума на мач, което означава над 30 000 на сезон, а след това идват и плейофите. В новите шайби има чипове, които ще предават до 200 пъти в секунда информация към датчиците, а това ще ги направи и по-скъпи. Освен това е предвидено на мач да се осигуряват по 40 броя като евентуална мярка срещу възможни дефекти в електрониката. Но и тук, както при КХЛ, основният пакет разходи се поема от лигата.

Същевременно нововъведението ще се използва по няколко начина. Първият е да се подобрят тв предаванията и да се позволи на феновете да проследяват по-добре шайбата. Другият е да се решават бързо спорни моменти в играта (например премината ли е голлинията, което сега се прави чрез губене на време в гледане на видеоповторения от камери, монтирани на самата врата). Но също така технологията ще бъде полезна на самите отбори, защото данните ще бъдат предавани на живо към резервните скамейки, където треньори, статистици и хокеисти могат да анализират развитието на мача, използвайки за целта одобрените от НХЛ таблети.

В бъдеще се предвижда данните от шайбите и хокеистите да бъдат дори интегрирани към лайвстриймове в интернет и да подпомагат залаганията на живо.