На всички е ясно, че първият престой на Станимир Стоилов в "Левски" не може да се сравнява с настоящия. Тогава клубът бе добре обезпечен финансово, съответно можеше да си позволи да плаща добри заплати и да има в състава силни футболисти. Респективно - резултатите бяха добри, "сините" бяха в битка за титлата, с големи амбиции в Европа. Сега ситуацията е ясна за всички - битка за оцеляване и стабилизиране на клуба, изграждане на състав почти от нулата.

Разбира се, 13-те години извън "Левски" са оставили отпечатък и у треньора. Сега той се отличава значително от онзи Стоилов, който дойде през 2004 г. на "Герена", след като дотогава бе водил само юношеския национален отбор (до 16 г.). Разликите бяха забелязани бързо още по време на пресконференцията на 2 септември, когато Мъри бе представен официално.

Категоричност

Стоилов вече е далеч по-твърд в изказа си, явно спазвайки стриктно мотото си "За мен "Левски" е над всичко". Доказателството - изрази като "Затварям чалготеката в отбора, а отварям професионалния футболен клуб!", "Би ме разочаровало, ако футболистите не искат да се променят. Тогава трябва да търсим други на местата им", "Тодор Батков е основният виновник "Левски" да стигне до фалит", "Много сме изостанали в игрови план". Преди 13 години той не си позволяваше подобен краен стил на изказ.

Самочувствие

Разликата с началото му тогава обаче са първо резултатите от 4-годишния му първи престой в "Левски" (2 титли, 2 купи на България, 1/4-финал за Купата на УЕФА, участие в групите на Шампионската лига. А второ - въпросните 13 години след това. "На мен може би лично ми направи хубаво", обясни Стоилов по адрес на Тодор Батков, който тогава го освободи от отбора.

И е прав треньорът. Той се превърна в институция в Казахстан. Изведе "Астана" до впечатляващите 4 поредни шампионски титли, очука се в големи европейски мачове, вкара отбора си първо в групите на Шампионската лига, а след това и в тези на Лига Европа. Води и националните отбори на две държави (България, Казахстан). Иначе казано - извървя пътя, който го доведе до натрупване на заслужено самочувствие и знаене в кой момент какво и как да каже, какво и как да направи.

Твърда ръка

Станимир Стоилов (между 2004 и 2008 г.) определено бе по-толерантен и компромисен. Сега той влезе на "пета скорост" в съблекалнята - раздели се с Валери Божинов, Симеон Славчев и Христофор Хубчев още преди да е провел първата си тренировка. Посланията от това решение бяха ясни - на него му трябват боеспособни играчи, а не такива, които са на "изчакване" да се докажат. На него му трябва компактен състав, а не излишни футболисти на даден пост (Хубчев). На него му трябва дисциплина, а не диджей и майтапчия (Божинов). И не на последно място - в съблекалнята вече командва треньорът. Той е вече "звездата" на тима, той е човекът, с който играчите трябва да се съобразят, а не обратното.

Кредит на доверие

Докато в първите си години Стоилов трябваше да се доказва изобщо като футболен треньор, а също и че е подходящият за "Левски", сега положението е различно. Той бе посочен от собственика Наско Сираков още през лятото на м.г. като кандидат №1 за треньор. Бе искан, търсен, уговарян. За да прецени най-накрая, че е дошъл точният момент.

И когато президентът на отбора заяви, че треньорът разполага с безграничен кредит на доверие и заслужава доживотен договор, то на всички в съблекалнята вече трябва да се е изяснило кой ще води парада. Ако пък случайно е имало някой недоразбрал или подценил, то всичко се е доизяснило на първата тренировка - с еуфорията, с която агитката посрещна своя любим Мъри.

Естествено, никой от тези фактори не е достатъчен, за да гарантира успеха на Стоилов сега. Сега може и да не му се получи. Да си припомним, че след него с овации бяха приветствани Славиша Йоканович, Делио Роси, Славиша Стоянович, Петър Хубчев, но никой от тях не успя. Затова и минусът са големите очаквания към Стоилов. Плюсът - че не го е страх от провал.