Българската федерация по волейбол (БФВ) прие странна разпоредба, която е в разрез с европейските правила за свободно движение на хора, стоки и услуги и най-вероятно ще бъде оспорена в съда от засегнатите. Става въпрос за решения, взети от Управителния съвет (УС на БФВ) още на 11 юни, но обявени едва преди два дни.

Главното е, че се спира за срок от 3 години - до 11 юни 2022 г., издаването на международни трансферни сертификати за всички волейболисти, докато те не навършат 21 г., включително и тези играчи, които попадат "под особено наблюдение от страна на БФВ". УС е възложил на администрацията на федерацията да изготви до 1 август списък на състезателите, които ще са под въпросното особено наблюдение, за да бъде утвърден. Единствено волейболисти, които получат "изрично решение на УС на БФВ за всеки конкретен случай", ще може да бъдат трансферирани в чужбина.

Мотиви за това решение не се споменават. Но то очевидно противоречи на чл. 21 на Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи: "Всеки гражданин на съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване", т.е. правилото за свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. 

Казано с други думи: БФВ забранява на младите български волейболисти да упражняват правото си на труд в чуждестранен отбор! Освен ако някой няма късмета да получи право да играе в чужбина по усмотрение на шефовете на волейбола, което пък си е директна предпоставка за корупция при издаването на някое разрешително.

Това е второ ограничение за състезателите, което измисля волейболната федерация в последните две десетилетия. Преди това "на мода" бяха прочутите централизирани разрешения за трансфер, т.нар. "нула ости", които практически правеха от волейболистите крепостни към българските им клубове. Разрешението бе въведено в края на 90-те години на ХХ век, когато президент на БФВ бе Валентин Заяков. "Нула оста" за волейболист, който има договор с български клуб и преминава в чужд, бе $4000, а за свободен агент - $16 000.

И повечето играчи подписваха договори с наши клубове заради по-малката такса към БФВ при трансфер в чужбина. Но така за всяко подписване на нов договор навън те трябваше да получат разрешение от бившия си клуб в България, независимо че не са играли в него от години.

По този начин един от най-добрите български волейболисти - Матей Казийски, имаше проблеми с президента на "Славия" Иван Сеферинов. Последният неколкократно му прави спънки, като най-големият проблем стана преминаването на Матей в "Тренто". През 2007 г. Сеферинов обяви, че Казийски, който току-що бе приключил отношенията си с "Динамо" (Москва), може да подпише с който иска отбор, само не и с "Тренто". 

Скандалът се разрасна, намеси се дори тогавашният президент на международната федерация Рубен Акоста, който написа директно писмо до БФВ Матей да бъде освободен да премине в "Тренто". Това принуди федерацията да разтрогне договора на волейболиста със "Славия". А Казийски отиде в Италия и спечели с "Тренто" 4 пъти титлата и 3 пъти купата на страната, стана 4 пъти световен и 3 пъти европейски клубен шампион.

Някъде по това време - след влизането на България в Европейския съюз, бе отменено и правилото за плащане на "нула оста" от волейболистите към БФВ. Сега пък чиновниците във федерацията директно приеха решение, противоречащо на правилата на съюза и напомнящо "добрите стари времена", в които състезателите трябваше да зависят от някого другиго, за да продължат кариерата си, където желаят.