Броени дни преди началото на последните европейски квалификации по волейбол за олимпийските игри в Токио 2020 всеки запознат със съвременните реалности в играта е наясно, че България практически няма шансове за класиране. Разбира се, на теория всичко е възможно, но обективно погледнато и мъжкият, и женският национални отбори се нуждаят от подвиг, граничещ с чудо, на турнирите в Берлин (Гер, 5-10 януари) и Апелдорн (Хол, 7-12 януари).

И в двете пресявки разиграваната квота е само една и ще я получи крайният победител сред общо осем претендента, разделени в по две групи. В първата фаза мъжката ни селекция с треньор Силвано Пранди ще трябва да се пребори с поне два от съставите на Франция, Сърбия и Холандия, за да заеме едно от първите две места. На евентуалния 1/2-финал съперник ще е някой измежду Германия, Белгия, Словения и Чехия, а в евентуалния финал - възможен противник е всеки от вече изброените.

При жените селекцията на Иван Петков е в група с Полша, Холандия и Азербайджан, а в другия поток са Турция, Германия, Белгия и Хърватия. Регламентът е същият и отборът ни има право на максимум една загуба в груповата фаза. От изказванията на треньора по Коледа пролича, че самият той е наясно, че с обикновени усилия мисията е невъзможна - ще трябва помощ от Фортуна и други богове.

"Всички отбори имат шансове, включително и ние. Ако имаме късмет и волята на Господ, нещата ще се случат и ще успеем - отсече Петков. - Ще дадем всичко от себе си. Няма да правим драми. Най-важното е да играем по най-добрия начин, достойно и ние самите да бъдем доволни от нашето представяне."

От мъжкия тим се изказаха къде сдържано, къде реалистично.

"Групата е наистина много трудна, а и като цяло всички отбори, които ще бъдат там, са доста качествени - заяви Николай Пенчев. - Нямаме достатъчно време за подготовка, но ще се надяваме на играчите, които са постигнали някаква форма до този момент в клубните си отбори. Всички момчета вярват, че имаме шансове донякъде."

Това "донякъде" сякаш обобщава най-добре настроението в националния отбор. А доайенът в състава на Пранди - 37-годишният либеро Теодор Салпаров, прибави допълнителна доза хладен разум, плюс щипка надежда, примесена с патетика:

"Истината е, че сме в много тежка група. За да излезем, трябва да направим героизъм - да бием Франция, Сърбия и Холандия, която в последните години играе на много високо ниво. Няма какво да се лъжем - ще бъде тежко, но всички момчета са мотивирани, искат да отидат на олимпиада. Ще се готвим, надявам се да отидем там максимално добре подготвени. Дай Боже, да покажем българския дух и да имаме шанс да се класираме. Нашият борбен дух и характер, когато отборът гори и иска да го постигне на всяка цена, може да ни помогне да се надскочим."

Надскачане е най-точното определение за вероятността някой от волейболните ни отбори да се класира за олимпиадата. При жените то би имало дори историческа значимост, тъй като само един български дамски отбор въобще някога се е появявал на най-големия спортен форум - легендарният състав на треньора Васил Симов, извоювал бронз в Москва `80 с Таня Гогова, Румяна Каишева, Верка Стоянова и Цветана Божурина в редиците си.

При мъжете България има сравнително сериозно олимпийско присъствие с общо 8 участия и един медал - сребро пак от Москва `80. Но само три от класиранията са след т.нар. демократични промени - в Атланта `96, Пекин `08 и Лондон `12.

Именно през 2012 г. започна тоталният регрес на последния успешен отборен спорт в България. Веднага след спечелената олимпийска квалификация в София през онзи май, от националния отбор огорчени и обидени си тръгнаха най-успешният български треньор в международен план Радостин Стойчев и един от най-добрите волейболисти в света по това време, ако не и най-добрият - Матей Казийски. Двамата застанаха зад кауза, която намери половинчато решение едва 7.5 години по-късно.

Парадоксалното е, че мястото на широко недолюбвания президент на федерацията Данчо Лазаров е на път да заеме неговата дългогодишна дясна ръка Любомир Ганев, сочен открай време като част от статуквото, но изведнъж превърнал се в лице на опозицията. Още по-парадоксалното е, че една от първите реплики на Ганев като съуправник на БФВ беше за... 35-годишния Казийски.

"Стига да е възможно, стига той да е готов и стига това да може да бъде направено, ще опитам да върна Матей за олимпийската квалификация през януари в Берлин", заяви упълномощеният вицепрезидент. Сякаш той не беше и не продължава да бъде част от УС, чиято групова оставка поискаха Стойчев и Казийски преди толкова много време...

По-късно Ганев съобщи завоалирано за нулев резултат от комуникацията: "Аз си писах с Матей по вайбър. За съжаление още на 5 декември списъкът със състезателите, които могат да участват, е даден. Бях готов да пиша на CEV, FIVB, но няма как да стане. Дори и Матей да изяви желание – няма как да играе на тази квалификация. Аз съм сигурен, че ако отборът се класира за олимпиадата, неговото решение ще бъде променено."

Че Матей никога няма да се върне в националния отбор, би трябвало отдавна да е ясно. Особено на властимащите, които носят отговорност като причина и обект на неговия бойкот. Крайно време е ръководството на БФВ - независимо кой го представлява, да преболедува изпуснатата звезда и да насочи усилията си към това, за което той всъщност се бореше - полагане на стабилни основи за появата на нови лица. Само тогава България би имала реален шанс и обосновани претенции отново да участва на олимпиада - най-рано в Париж `24.

Иначе още много дълго на феновете (а и на треньорите и играчите) ще се налага да стискат палци, да палят свещи и да отправят молитви към небесата за някое волейболно чудо. Каквато е единствената ни надежда сега в Берлин и Апелдорн.

СЪСТАВ НА МЪЖКИЯ ТИМ

Разпределители: Георги Сеганов, Добромир Димитров; Диагонали: Цветан Соколов, Велизар Чернокожев; Посрещачи: Тодор Скримов, Николай Пенчев, Розалин Пенчев, Мартин Атанасов; Центрове: Виктор Йосифов, Теодор Тодоров, Светослав Гоцев, Алекс Грозданов; Либеро: Теодор Салпаров, Петър Каракашев

ПРОГРАМА НА БЪЛГАРИЯ В МЪЖКАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

6 януари (понеделник)

18:00 България - Франция

7 януари (вторник)

15:00 България - Холандия

8 януари (сряда)

15:30 Сърбия - България

9 януари (четвъртък)

18:00 Полуфинал 1: А1 - Б2

21:10 Полуфинал 2: Б1 - А2

10 януари (петък)

21:10 Финал

СЪСТАВ НА ЖЕНСКИЯ ТИМ

Разпределители: Лора Китипова, Петя Баракова; Диагонал: Силвана Чаушева; Посрещачи: Елица Василева, Гергана Димитрова, Мария Каракашева, Вангелия Рачковска, Александра Миланова; Центрове: Нася Димитрова, Мира Тодорова, Мария Кривошийска, Христина Русева; Либеро: Жана Тодорова, Кристиана Петрова.

ПРОГРАМА НА БЪЛГАРИЯ В ЖЕНСКАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

7 януари (вторник)

17:00 Полша - България

8 януари (сряда)

20:30 България - Холандия
 
9 януари (четвъртък)

17:00 България - Азербайджан

11 януари (събота)

17:00 Полуфинал 1: А1 - Б2
21:00 Полуфинал 2: Б1 - А2

12 януари (неделя)

18:30 Финал