Българската лека атлетика продължава да отстъпва позиции на световни първенства независимо от фанфарите, които съпътстваха представянето на Ивет Лалова на стадион "Халифа" в Доха.

Да, българската прима в спринта се класира за третия си финал и потрети най-доброто си класиране - 7-о място. Но дори и тя не успя да се доближи до постижението си на 200 м от лятото - 22.45 сек., което впрочем щеше да ѝ е достатъчно за бронз при отсъствието на трите медалистки от последното световно първенство плюс олимпийската шампионка Илейн Томпсън (Ям). Вместо това Ивет бяга най-слабо именно във финала - 22.77, а най-доброто ѝ време бе на полуфиналите - 22.58, което я класира за последния старт като една от двете най-бързи губещи.

И всичко положително се изчерпа с това, защото всички останали от едва 7-членния български отбор в Доха не успяха да се доближат до постиженията си през летния сезон, какво остава до личните си рекорди.

Наистина, както и в Лондон`17, имахме още един финалист - Мирела Демирева, която остана 10-а. Но самата европейска вицешампионка определи представянето си в скока на височина като резил. Защото преодоля едва 189 см и направи всичко на всичко два сполучливи опита във финала. Само веднъж през този сезон тя имаше постижение под 190 см - 183 в Гьотеборг още през май. А най-добрият ѝ резултат бе 197 от Лозана през юли. 

Отстъпление направи и Тихомир Иванов. Този път той не стигна до финала, както в Лондон`17. На квалификациите в Доха приключи с 226 см, с 4 см под резултата си от този сезон, постигнат на два пъти - на универсиадата в Неапол през юли и на турнира в Цюрих през август. Същевременно преди 2 години Тихомир преодоля квалификацията с 231 см, което и до днес е негов личен рекорд.

Останалите в скромния ни тим бяха чисто и просто в ролята на пълнеж. Георги Цонов и на това световно първенство не стигна до финал в тройния скок. А имаше чудесен шанс да влезе сред най-добрите 12, защото само двама атлети преодоляха норматива от 17.10 м. Останалите 10 бяха подредени според резултатите им от пресявката, като последният от тях - Ер Неджатъ (Тур), влезе с 16.87. Същевременно Цонов бе постигнал 17.03 м три седмици по-рано...

Подобно бе и положението с Габриела Петрова. Сребърната медалистка от Евро`15 в зала през сезона имаше 14.29, 14.22 и 14.14 метра в трите си международни състезания преди световното. Но на ст. "Халифа" постигна едва 13.98 и не влезе във финала, който "се затвори" на 14.12 м (постигна ги румънката Андреа Пантурою). Другата ни участничка в тройния скок - световната шампионка за девойки до 20 г. Александра Начева, пък приключи с най-слабото постижение от всичките 26 участнички - 13.05 м. Иначе през сезона 18-годишната пловдивчанка има веднъж 14.13 м и два резултата над 13.80.

Що се отнася до участието на Инна Ефтимова, то беше "от полза" за българската лека атлетика единствено затова, че като я поканиха в последния момент, организаторите спасиха страната ни от поставянето на антирекорд от само шестима участници. Иначе дошлата в Доха почти директно от морските плажове спринтьорка резонно не бе във форма и с 11.79 сек. остана 41-ва от 47 участнички на 100 метра. Същевременно през сезона 31-годишната Ефтимова имаше 11.29 (на националния шампионат през юли) и 11.39 (на турнир в Испания през август).

В резултат България записа още по-слабо представяне спрямо това в Лондон`17. Освен че атлетите ни записаха незавидни резултати, чистата статистика сочи: и в Доха, и в Лондон тимът ни завърши с 2 т. (заради седмите места съответно на Ивет Лалова и Мирела Демирева) за отборното подреждане, но сега е на 63-то място, а преди 2 години бе на 58-о. 

Колкото до медалите, за тях вече никой дори и не мисли. Последният такъв (16-и за България) беше преди 12 години в Осака. При това служебен, защото Даниела Йорданова финишира 4-та на 1500 м, а доста по-късно получи отличието заради положителна допинг проба на вицешампионката Елена Соболева (Рус). Но както е тръгнало, не се вижда и кога можем да очакваме 17-ото отличие.