Quantcast

Медия без
политическа реклама

В Англия, Испания и Франция забравиха българските футболисти

В Топ 5 първенствата на континента появата на наши играчи вече е явление, а надеждите за пробив са в Серия А

Фейсбук
Дебютът на Валентин Антов в "Болоня" дава надежда не само за нова българска диря в клуба и Серия А, но и индиректно - за повишаване на качеството в националния отбор.

С дебюта си за "Болоня" на 3 март срещу "Каляри" Валентин Антов (20 г.) не само игра за първи път в Серия А, но и стана вторият най-млад българин в италианския футболен шампионат. Рекорда все още държи Валери Божинов, който записа първия си мач за "Лече" на 22 януари 2002 г. едва на 15 г. и 341 дни. Така той продължава да е и най-младият чужденец, играл някога в италианския елит.

С появата си в игра за "Болоня" Антов направи много важна стъпка в кариерата си, но и даде своя принос да се подобри една неприятна статистика. До този момент Серия А (едно от петте големи първенства в Европа) бе доста непозната територия за нашите футболисти. Младият защитник стана едва осмият българин, който е играл в цялата история на италианския елит.

Преди него това направиха само Николай Илиев ("Болоня", 1989-91 г.), Христо Стоичков (1995-96), Валери Божинов ("Лече", "Фиорентина", "Парма", 2002-11), Ивайло Чочев ("Палермо", 2014-17), Александър Тонев ("Фрозиноне", "Кротоне", 2015-18) и Андрей Гълъбинов ("Дженоа", "Специя", 2017-18, 2020-).

В интерес на истината, до края на този сезон има съвсем реална възможност и

 

девети българин да запише мач в Серия А

 

Димо Кръстев вече има картотека за "Фиорентина" и бе на скамейката в 4 шампионатни мача от началото на 2021 г. Прогнозите са, че треньорът Чезаре Прандели ще даде шанс, макар и символичен, на 18-годишния дефанзивен халф да запише официален двубой за мъжкия тим. Очаква се от следващия сезон и завръщането на Петко Христов във "Фиорентина" след преотстъпване в "Про Верчели".

За съжаление обаче нито един от игралите в Серия А българи не е постигнал нещо съществено, нито е печелил трофей. Макар пътищата пред Антов, Кръстев, Христов и Гълъбинов да не са затворени. А и на Десподов, който има действащ договор с "Каляри".

Много по-значима следа са оставили българите в испанската Ла Лига. Най-вече Христо Стоичков с "Барселона" (5 титли и по веднъж Купата на краля, КЕШ, КНК и т. н.), както и Любослав Пенев (титла и Купа на краля с мадридския "Атлетико", а също така и следа в историята на "Валенсия", "Компостела" и "Селта").

Но те са само част от масираното българско присъствие там, особено през 90-те години на ХХ век. Освен Стоичков и Пенев още 13 българи са играли в Ла Лига: Наско Сираков ("Сарагоса", "Еспаньол"), Божидар Искренов ("Сарагоса"), Георги Йорданов ("Спортинг", Хихон), Диян Ангелов ("Осасуна"), Илиян Киряков ("Депортиво", "Лерида"), Емил Костадинов ("Депортиво"), Трифон Иванов ("Бетис"), Велко Йотов ("Еспаньол"), Ивайло Андонов ("Албасете"), Мартин Петров ("Атлетико", "Еспаньол"), Владимир Манчев ("Леванте", "Валядолид", "Селта"), Петър Занев ("Селта") и Благой Георгиев ("Алавес"). Трябва да се спомене и Атанас Киров, който бе част от "Депортиво", но не записа мач. За съжаление, осемте двубоя на Петров в "Еспаньол" през пролетта на 2013 г. до момента са

 

последното присъствие на българин по терените в Испания

 

А това са вече 8 години...

Сходна тенденция се забелязва и във френската Лига 1. Там престоят на Димитър Бербатов в "Монако" (сезон 2014/15) бе първо българско участие от 11 години (!). И до момента - вече 6 сезона оттогава, той не е последван от друг сънародник.

Най-силният "български период" в Лига 1 също е назад във времето - края на 80-те и началото на 90-те години. Пъртината е проправена през 1985 г. от Пламен Марков ("Мец", по-късно и "Гренобъл") и Андрей Желязков ("Страсбург"). През 1986 г. се присъединяват Георги Димитров и Георги Славков (и двамата в "Сен Етиен") и Бойчо Величков ("Льо Авр").

След тях през 90-те във Франция играят Николай Тодоров ("Монпелие", "Кан"), Наско Сираков ("Ланс"), Николай Илиев ("Рен"), Йордан Лечков ("Олимпик", Марсилия). През настоящия век обаче още само двама българи освен Бербатов успяват - Владимир Манчев ("Лил") и Георги Иванов ("Рен"), като причината съвсем не е прословутият мач на "Парк де Пренс" през 1993 г., да си признаем. Хипотетично погледнато, през сезон 2021/22

 

има шанс да видим отново наш национал в Лига 1

 

Стига в елита да влезе "Троа", с който Филип Кръстев има договор до лятото на 2022 г.

В английската Премиър лийг обаче засега няма големи изгледи да се добави нов българин към деветимата, играли там. Пионер бе Бончо Генчев, който записа 61 мача и 6 гола за "Ипсуич" между 1992 и 1995 г. След него, през 2000 г. отидоха Радостин Кишишев ("Чарлтън") и Светослав Тодоров ("Уест Хем", "Портсмут", "Уигън").

През 2006 г. Стилиян Петров премина от "Селтик" в "Астън Вила", а Димитър Бербатов - от "Байер" (Леверкузен) в "Тотнъм". През 2007 г. пък Мартин Петров и Валери Божинов се появиха заедно в "Манчестър Сити". Оттогава обаче остават инцидентните появи на Станислав Манолев (5 мача за "Фулъм" през 2013 г.) и Александър Тонев (2 мача за "Астън Вила" от 2013 до 2015 г.). Безусловно

 

най-успешен от всички тях е Бербатов

 

(две титли на Англия с "Манчестър Юнайтед" и два трофея за Купата на лигата - по веднъж с "Юнайтед" и "Тотнъм"), а и голмайсторски приз за шампионатния сезон 2010/11.

Новите правила за английския футбол, свързани с Брекзит, обаче ще затруднят появата на 10-и българин в най-гледаното клубно първенство в света. Незавидното място на националния отбор в класацията на ФИФА и липсата на достатъчно мачове за държавния тим например осуетиха преминаването на Валентин Антов в "Арсенал", според неофициалните информации. И това е само един пример, че в Англия вече футболните умения няма да са напълно достатъчни за трансфер.

Последното от Топ 5 първенствата в Европа - германската Бундеслига, може да се нарече и "най-българският" от останалите четири големи шампионата. Общо 27 наши футболисти са играли там.

Началото е поставено от вратаря Антонио Ананиев ("Дуисбург") през 1991 г., като към него се присъединява скоро и Александър Бончев. По-нататък следват Йордан Лечков и Павел Дочев ("Хамбургер"), Петър Хубчев ("Хамбургер", "Айнтрахт", Франкфурт), Златко Янков ("Юрдинген"), Даниел Боримиров и Христо Йовов ("Мюнхен 1860"), Красимир Балъков ("Щутгарт"), Емил Костадинов ("Байерн"), Георги Донков ("Бохум"), Мариян Христов ("Кайзерслаутерн", "Волфсбург"), Адалберт Зафиров ("Арминия"), Мартин Зафиров ("Хамбургер"), Стойчо Стоилов и Димчо Беляков ("Нюрнберг"), Цанко Цветанов ("Енерги"), Димитър Бербатов ("Байер"), Мартин Петров ("Волфсбург"), Александър Младенов ("Херта"), Чавдар Янков ("Хановер"), Валери Домовчийски ("Херта", "Дуисбург"), Димитър Рангелов ("Енерги", "Борусия", Дортмунд), Станислав Ангелов ("Енерги"), Благой Георгиев ("Дуисбург") и Илиян Мицански ("Кайзерслаутерн").

Мицански и Домовчийски всъщност бяха последните българи, играли там - през сезон 2011/12. Което значи 9 години без български футболист по терените в Бундеслигата. Чак до 16 януари т. г., когато Илия Груев-младши влезе в 90-ата минута за "Вердер" (Бремен) при 2:0 над "Аугсбург", след като в 13 други мача бе на скамейката. Засега той е като бяла лястовица в германския елит и дано успее да развие таланта си.

Тенденцията обаче е явна - след бум през 90-те години на българи в Топ 5 първенствата, следва отлив и причината за това е постепенният и задълбочаващ се спад на качеството на футбола у нас. А липсата на наши играчи в големи клубове и шампионати неминуемо влияе и на нивото на националния отбор.

Още по темата