Quantcast

Медия без
политическа реклама

Уж си прокурор на Кьовеши, но си избран от Гешев

Проблемите на тукашното правосъдие са вградени в софийския офис на европейската прокуратура

БГНЕС
Дали намесата на Кьовеши заради проблемите в българския офис на европейската прокураутра може да доведе до отстраняването на Гешев?

Аурата на румънската прокурорка Лаура Кьовеши и правомощията на ръководената от нея европейска прокуратура (ЕППО) бяха натоварени с големи надежди от българското общество, без значение от партийната му оцветеност. Тук сме свикнали да гледаме неспособността и нежеланието на родната прокуратура да разследва и докаже случаите на сериозни злоупотреби, особено когато в тях са замесени хора от високите етажи на властта. Затова бяха логични надеждите, че хората на Кьовеши ще започнат да ловят големите лоши момчета, защото не са зависими от тях. 

Близо 2 години от старта на работата на ЕППО очакванията не се сбъдват. Българският синдром застигна Лаура Кьовеши. Българската част от европейската прокуратура беше

 

изначално обречена да е слабото звено

 

във веригата. Защото проблемите на българското правосъдие - главният прокурор и Висшият съдебен съвет, са вградени в българския офис на ЕППО. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, контролирана изцяло от главния прокурор Иван Гешев, номинира делегираните прокурори, които да работят тук по делата на ЕППО. А Министерството на правосъдието по времето на ГЕРБ номинира тримата кандидати за колегията на европейската прокуратура, от които Съветът на ЕС избра Теодора Георгиева да получи 6-годишен мандат в Люксембург. (И това не мина без скандал, апропо.)

Проблемите на българския офис на ЕППО се коренят в това, че тази институция се оказва неспособна да се откъсне от зависимостите на местно ниво, защото пороците на системата трябваше да се възпроизведат и при европейските прокурори. Така че ако при тях се промуши някой различен, да не може да шава особено. Или иначе казано, ако например германските прокурорите са работили добре и без ЕППО, те ще работят добре и като европейски делегирани прокурори. Българските прокурори ще работят зле за Кьовеши, просто защото са избрани от Гешев.

Сега

 

един по един делегираните прокурори напускат,

 

доказвайки тезата, че има нещо много гнило в българския офис на Европейската прокуратура. Заплащането няма как да е проблем, тъй като възнагражденията в ЕППО са добри. Така остава да предположим, че те или не могат да се справят, или им пречат да се справят. Кьовеши миналата седмица обяви, че праща мисия, която да проучи какво не е наред в институцията тук.

Кой може да е отговорен за проблемите на ЕППО в България? На първо място това е главният прокурор Иван Гешев, макар и формално делегираните прокурори да не са под неговата власт. Той дърпа всички лостове в прокуратурата, колкото и да обяснява, че е просто администратор в нея, от когото нищичко не зависи. Помним как се е случвало прокуратурата да откаже да назначи експертиза, поискана от делегиран прокурор с оправданието, че няма пари.

След Гешев подозренията падат върху българския представител в колегията на ЕППО в Люксембург Теодора Георгиева. Досега тя не е коментирала напускането на делегираните прокурори, макар и вероятно да се тревожи, че това подкопава авторитета й, а и мястото й в Люксембург. Макар Гешев да има неформалната власт да дърпа конците, Георгиева има официалната власт да го прави. И ако в българския офис на ЕППО нещата не вървят, то тя е първата, която трябва да обясни защо. След нея е заместникът й Димитър Беличев, който ръководи делегираните прокурори. И накрая са самите делегирани прокурори. Те би трябвало да разследват случаите тук и да ги предават на съд. Техните ръце обаче са вързани без санкцията на Беличев и Георгиева.

Иначе

 

на хартия делегираните прокурори имат всички условия за успех

 

Българската прокуратурата беше премахната като единствен посредник, който да препраща дела на ЕППО. Уж за да бъдат независими от главния прокурор Гешев, делегираните прокурори получиха отделна сграда, законът предвиди да имат свои служители и деловодство. А също и разследващи полицаи, които да работят с тях. Нищо от това обаче още не е случило. Сградата на "Раковски" 134 тепърва ще се ремонтира, напрежението сред деловодителите е толкова голямо, че повечето от тях напуснаха и в сигнал до Кьовеши разказват за отровната атмосфера на работа, прокурорските помощници се оказват неслучайни хора, а разследващите полицаи никакви ги няма.

Също както ги няма и резултатите от работата на европрокуратурата. Тези дни ще излезе годишният доклад за дейността й, но публично известните резултати дотук са направо мижави - 2 условни присъди по дребни казуси. Преди година, по време на второто си посещение в България Кьовеши обяви, че ЕППО е получила рекорден брой сигнали от страната - 120. "Благодаря за доверието на българските граждани. Получихме рекорден брой сигнали за възможни нарушения. Сега е време за българските власти да започнат да работят по много чувствителни и сложни случаи заедно с нас", каза тогава Кьовеши. И допълни, че сред сигналите има за обществени поръчки, за злоупотреба със селскостопански субсидии, за измами в сферата на строителството, фондовете за възстановяване след ковид. Малко преди това тя се оплака, че българската прокуратура праща на ЕППО само дребни случаи.

Сега Кьовеши се намесва по-решително, макар и да не идва на място сама да изясни ситуацията. Дали намесата й може да доведе до отстраняването на Гешев? На пръв поглед той може да си измие ръцете, че не се меси на българския офис на ЕППО.

 

Гешев обаче се меси, дори и когато мълчи

 

Но в момента той е абсолютно непоклатим. Висшият съдебен съвет, в чиято власт е да го махне, никога не би го направил. Вече видяхме как с лека ръка отхвърли всички основания в процедурата миналото лято. Мандатът на този съвет изтече през октомври, но той изглежда вечен, тъй като парламентът не избира новите му членове. А няма причина да се съмняваме в лоялността към Гешев на вече избраните членове от квотата на съдебната власт.

Единственият начин Кьовеши да се отърве от българския синдром е да мотивира останалите няколко делегирани прокурори да работят въпреки конюнктурата в прокуратурата. Това може да стане например, като действията им подлежат на контрол само от чуждите европрокурори в колегиума на ЕППО, а защо не и да вземе българските дела на ръчно управление. А тези останали делегирани прокурори трябва да отсеят зърното от плявата на стотиците дела, с които са затрупани, и да започнат да внасят обвинителни актове, без да мислят дали ще разгневят някого, от когото ще зависи кариерата им, когато мандатът им в ЕППО приключи. Иначе българската част от европейската прокуратурата уверено върви към провал. Който ще се пише и на сметката на Кьовеши.

Още по темата