Медия без
политическа реклама

Франция влиза в задния двор на Русия

Москва получава симетричен отговор от Париж след изтласкването му от Африка

Елисейски дворец
Еманюел Макрон прие в Елисейския дворец молдовската президентка Мая Санду, за да ѝ даде смелост срещу заплахите да бъде отцепена територия от нейната страна по модела на Украйна

От Кримската война в средата на XIX в. Русия не се е изправяла пред толкова войнствена позиция на Франция. През ХХ в. двете държави са били съюзници в големите конфликти, а през Студената война президентът Шарл де Гол пръв разви идеята за Европа от Атлантика до Урал, продължена през 70-те години от политиката на разведряване между Изтока и Запада.

Париж сам си избра ролята на омекотител на сблъсъците между великите сили и се стараеше да я изпълнява дори след агресията на Русия в Украйна през 2022 г. Президентът Еманюел Макрон бе последният западен държавен лидер, който продължаваше да търси преговори с Москва, дори когато Владимир Путин явно му се подиграваше, като го слагаше в далечния край на дълга маса в Кремъл, за да покаже, че не цени усилията му за каквато и да е близост.

Сърдечните отношения не само изстинаха, но и се превърнаха за две години в неприкрита вражда, както става и в обикновения живот, когато най-близки хора откриват, че са станали жертва на коварство. Вече и с непрофесионално око се вижда, че Еманюел Макрон е най-твърдият западен лидер по отношения на Русия. Той излезе толкова напред пред строя, че смая всичките си съюзници с изявлението на 26 февруари на среща в Париж как не бива да се изключва изпращането на натовски войници в Украйна. Никой не беше готов за подобна риторика и затова за часове отвсякъде заваляха опровержения, че е обсъждано такова намерение. България също отрече.

Какво разлюти толкова Франция,

че започна да се откроява като ястреб срещу Русия. Агресивното поведение на Путин в Украйна възмущава всички демократични държави, поражда солидарност с неговата жертва, но досега Париж не е бил лидер нито в доставките на оръжие и боеприпаси, нито във финансовата подкрепа за Киев. Вероятно има нещо специфично, което засяга не само чувството на Франция за международен ред и човешка справедливост, но и нейните преки интереси.

Докато привлича погледите на света към войната в Украйна, Путин се амбицира да заеме мястото на Франция в Африка, където тя има традиционно силни интереси. С високомерието на военно превъзходство той изпрати разбойници от наемническата групировка "Вагнер" да преправят междудържавните отношения в субсахарска Африка, под предлог че ще се борят с ислямисти. Първата им работа бе да изтласкат френските умиротворителни сили, които имаха точно антиджихадистки задачи, а след това да свалят управляващите правителства, като се възползват от обичайните кланови вражди. Планът успя в Мали, Нигер и Буркина Фасо, където последователни военни преврати през 2022-2023 г. представиха Русия като освободителка на африканските народи от френския колониализъм.

Дългогодишен български дипломат, който сега е пенсионер, разказваше как е започнала дипломатическата му кариера през 1977 г.

Трите африкански държави са бивши френски колонии и са податливи на речник, който повтаря социалистическата фразеология от времето на деколонизацията в края на 50-те и началото на 60-те години. Путин го използва с охота, защото не крие амбицията си да възстанови поне част от останките на Съветския съюз, както и неговото влияние в Третия свят. Думите му попадат на почва, където бързо никнат антифренски фиданки. "Вече не може да става дума, че нашите държави са дойна крава на Франция", каза лидерът на военния режим в Нигер генерал Абдурахман Тиани. Трите държави обявиха на 6 март, че създават съвместни военни сили за борба с джихадистите, но първата им задача е да се откажат от франка на френската общност в Африка (franc CFA) като знак, че късат дори символичната си връзка с бившата метрополия.

Няма друга западна държава, чиито интереси по света Русия да е увреждала напоследък така целенасочено, както постъпва срещу Франция. Париж проявяваше търпение, но Москва го тълкуваше като проява на слабост. Затова последваха контраудари,

където Кремъл можеше да го заболи най-много

Франция пристъпи към симетричен отговор и засегна имперското самочувствие на Русия. Тя предложи военна помощ на отцепили се от бившия СССР държави, които Москва смята за свой естествен ареал на влияние. Новата тактика проработи най-напред в Армения, която бе изоставена от съюзническата Русия в конфликта ѝ с Азербайджан. Париж забеляза пробойната и пръв предложи оръжия на Ереван, за да има с какво да се брани, след като Азербайджан окупира светкавично арменския анклав Нагорни Карабах на 19-20 септември 2023 г. под безразличния поглед на Москва. В началото на февруари арменският премиер Никол Пашинян се консултира с Макрон преди да обяви на 23 февруари, че замразява членството на Армения в Организацията на договора за колективна сигурност (на държавите от бившия СССР) и има намерение да го напусне. Същия ден в Ереван пристигна френският военен министър Себастиан Льокорню, който договори засилени оръжейни доставки. 

Обект на специално военно внимание от Франция стана и Молдова, която се изправи пред риска да последва Украйна като жертва на частична окупация, след като отцепническото Приднестровие поиска "закрила от Русия". Седмица по-късно Макрон прие в Елисейския дворец молдовската президентка Мая Санду и потвърди своята "непоколебима подкрепа" за "независимостта, суверенитета и териториалната цялост" на Молдова. Подписани бяха и споразумения в сферата на отбраната и икономическото сътрудничество.

Франция започна да играе по нервите на Русия

и във въздушното пространство над Черно море, където нейни патрулни самолети следят за движението на кораби и летателни апарати. Раздразнението на Москва, че някой навлиза в международна зона, смятана от нея за резервирана, пролича няколко пъти. На 22 февруари военният министър Льокорню съобщи, че руските сили са заплашили през януари да свалят френски самолет, патрулиращ в международното въздушно пространство над Черно море, което определи като сигнал за „особено агресивна“ позиция на Москва. На 6 март Русия вдигна изтребител Су-27 заради френски изтребители над Черно море, придружаващи самолет от далечното радиолокационно откриване и управление на френските ВВС модел E-3Ф "Ауакс". Той е наблюдавал пространството около Украйна и се е оттеглил, за да не последва престрелка.

Взаимното изпитание на нерви личи най-ясно от втвърдяването на тона за Украйна. След като Макрон се почувства самотен при изявлението си за възможна намеса на натовски войски, реши да подсигури гърба си у дома и свика дебати следващата седмица по нов план за подкрепа на Украйна. Той бе обявен от него ден след спорното му изказване и ще бъде подложен на гласуване и в двете камари на парламента: във вторник в Националното събрание, а в сряда в Сената. Едва ли ще се намери политическа сила, която да се противопостави, без да бъде уличена, че симпатизира на Путин.

Франция преминава от съзерцателна към настъпателна позиция срещу Русия. Първоначалната ѝ колебливост се изпари и вероятно ще изпълнява ролята на главен вдъхновител в Европа на отпор срещу предизвикателството на Путин. 

Ключови думи:

Франция, Русия, Африка

Още по темата